Tag Archives: needs a home

Скини и Грей – изоставени край пътя

Кое е по-лесно от това да постъпиш отговорно? Да постъпиш безотговорно, разбира се.  Кое е по-лесно от това да кастрираш кучето или котката си? Да ги оставиш да се размножават, а след това да събереш мъничките топки живот като 5-6 мръсни парцалчета, да ги вържеш в стар найлонов плик, да ги закараш до средата на пътя до следващото село и да ги метнеш в храстите.

 

Запознайте се с Грей и Скини. Скини би могъл да бъде поредният Рижко, но невероятно кльощавото му телце просто наложи името (skinny = клощав). Ето разказа на техния ангел:

Ами… неочакван край на деня. Забелязах бяло-рижава топка да стои на сантиметри от колите. Търсеха спасение според мен. Умираха от глад. На пътя. В нищото. Изоставени. Ужасно слаби, мръсни и малки. Били са така известно време като ги гледам в каква ужасна форма са.

Страшни късметлии. Покрай тях колите летят със 100-120-140км/ч. Двулентов път. Натоварено е.

Едното седеше супер близо до колите. Явно е по-глупавото.
Или по-смелото. Или по-отчаяното…

5 минути след това ги натоварих в колата. Аз карам, а те през цялото време не откъсват очи от мен. И плачат.

Малките вече спят, след като се нахраниха. Поиграха малко в един кашон. Трябва много добре да ги почистя преди да ги събирам с останалите. Имат всякакви гадости по тях. Днес не искам да ги стресирам повече. Довечера ще тичам към ветеринар. Мисля, че са с херпес-вирус. Едното ака рядко с кръв и има колики, другото не ака и нещо апетитът му не е много наред.

Едва успях да ги събудя за храна. Едното я игнорира и се върна да спи. Сложила съм ги върху една туба от прах, пълна с топла вода, за да им е топло отвсякъде.

Грей и Скини търсят дом.

Ако не сте вие техният човек, споделете албумчето им или помогнете да им дарим нов живот:

Paypal: bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Скини и Грей

Споделете също така и следните няколко съвета как да постъпите, ако забележите стопанин, който не е кастрирал домашния си любимец.

  1. Поколения котки – ако една котка се остави некастрирана и нейните поколения се размножават нерегулирано, за 7 години те могат да създадат 370 000 котенца.
  2. Десетки хиляди кучета – за същия срок едно некастрирано куче и неговите поколения създават 67 000 кученца.
  3. По-добър живот – кастрирането елиминира стреса, който женските изпитват по време на разгонване, и трудностите, които срещат при набавянето на храна, докато са бременни и тромави; намалява риска от различни видове тумори; прави мъжките по-малко склонни да се бият или скитат; намалява драстично риска от заразни заболявания като левкемия и СПИН. Да, и животните страдат от спин, и те също го прихващат по полов път чрез обмяна на телесни течности.
  4. Спиране на убийствата – ако човекът не цени горните фактори или животното е дворно, обяснете, че да се кастрира веднъж кучето ще спести нуждата отново и отново да се убиват новородените кученца.
  5. Помогнете с транспорта – ако можете, предложете да превозите животното до най-близкия ветеринарен лекар за манипулацията.
  6. Помогнете с цената – ако можете, предложете да платите манипулацията или намерете безплатен вариант и съдействайте с транспорт до там и обратно.
Ако всеки един от нас помогне, ако може, на хората с некастрирани животни в своя обсег, вие кажете колко кастрирани животни са това на година?

И преди да ни питате – да, правили сме го. ;) Със средства от джоба си.

Вержи в страната на чудесата

Рядко, но достатъчно често, Силите си набелязват един човек, и го даряват с от всичко по много – красота, щедрост, доброта. Ние не знаем дали едното води другото след себе си, дали зависят едно от друго или са чиста случайност. Всички сме виждали красиви кисели хора, или богати лоши хора. Ние не знаем какво прави Вержи Вержи, но днес решихме да ви разкажем една случка.

Ако ви покажехме снимка на Вержи, и ви попитахме къде бихте предположили, че можете да срещнете този човек, вероятно ще ви хрумнат ред идеи, между които няма да фигурира..

на дъното на тази дупка!

Вержи е един от невероятните хора, на които можем да разчитаме в трудни моменти. Тя ни е помагала с транспорт в средата на нощта, със средства за тежки случаи, с приемен дом за пострадали животни и е лазила с нас из калта на изоставени подземни помещения в търсене на избягало животинче. Вержи е необикновен човек, с огромно сърце, и вместо да се опитваме да я описваме още, ще оставим вие да прецените сами.

Представяме ви поредната история за съдбите на животните и хората, лесния и трудния избор и последствията от тях, която ни докосна и накара да споделим с вас.

“Обадиха ми се днес за куче, паднало в канал. Аз съм нещо като Гражданска защита и тел. 112, взети заедно. Само дето нито едни от тези не са се отзовали. Понякога има хора, които наистина искат да помогнат, но просто не знаят как, и не получават никакво съдействие от нашата мила Държава.
Така…
Вмъкнах се в дупката и извадихме кучето. Не беше никак лесно в тази тясна дупка, но важното е че успяхме! Не е ясно как е оцелял след такъв престой, вероятно повече от седмица. Хората, които помогнаха, бяха съвсем случайни минувачи. Никой от живеещите в района не помогна. Радваха се, че “ще спре това куче да вие и скимти”. “Пречело” им повече от седмица!!! Кучето е ужасно слабо и дехидратирано. Не можеше да си стои на крачетата.
До тук свърши помощта на хората. От тук нататъка съм сама с N-то на брой куче за което трябва да се погрижа. И така, запознайте се с Бруно. Много красиво и добро куче, на около годинка и половина. Заведох го на лекар и добрите новини са, че няма нищо счупено. Ще му направят кръвни тестове и ще го кастрират, но засега просто трябва да укрепне, защото е ужасно слаб.
Всичко е добре до тук! Но след клиниката накъде? Нямам къде да го прибера. Да го пусна на улицата? Къде? Как да го изоставя просто защото не е на никой!? МОЛЯ СПОДЕЛЯЙТЕ МУ АЛБУМЧЕТО!!! Нека намерим дом на този пострадал добряк! Може пък това да му е било за късмет! Кой знае!” 

Бруно търси дом. Ако не сте неговите хора, споделете историята му. Нека това добро дело бъде възнаградено с най-добрите осиновители!

Тигър – последната слънчева неделя

Неделя, обедно време, а ние бързахме към вкъщи. Вечерта посрещахме важни гости, наши партньори, и трябваше да подготвим къщата и себе си за това. Пътувахме с колата към дома си и обсъждахме приготовленията. Погледнах към планината през прозореца. Беше слънчево, спокойно и топло. Зачудих се кога отново щях да се радвам на толкова лятно време. Студената есента настъпваше, а според синоптичните прогнози още на следващия ден температурите щяха да паднат значително. Това може би щеше да бъде последната слънчева неделя за тази година…

Движехме се бавно. Минавахме през оживено село, а пътят бе неравен. Вдясно се виждаше селската кръчма – в неделя популярно местенце за припек, раздумка и размяна на клюки. Преди нея отворената сергия за зеленчуци, пълното момче, което продаваше топла варена царевица и срещу тях пуста спирка на автобус до Пловдив. Внезапно пред кръчмата забелязах възрастен мъж, малко дете и ротвайлер на къса каишка, която мъжът подръпваше всеки път, когато ротвайлерът се опитваше да се спусне към близкия храст край пътя. “Още едно неразбрано куче.” си помислих.

В този момент нямах представа, че в храста се криеше болен и силно уплашен котарак и че ротвайлерът всъщност далеч не се опитваше просто да препикае храста. Нямах представа, че само секунда по-късно, за да спаси живота си от нападащия ротвайлер, котаракът щеше да побегне през пътя, изскачайки метър пред колата ни, без да ни остави никакъв шанс да предотвратим това, което щеше да се случи.

Зад знаците се вижда храстът, в който Тигър се бе скрил, a вдясно местното заведение и неговите посетители.

За части от секундата светло петно прелетя от храста към пътя. Ударът беше силен. Още неслезли от колата се обърнахме назад. Страхувахме се, че ще видим неспасимо ранено животно. Но пътят бе празен. Легнахме до колата, за да потърсим котарака под нея, но го нямаше там. Сякаш случилото се преди секунди бе част от някаква шега, незнайно как промъкнала се в неделния спокоен ден.

Тогава забелязахме възрастен мъж, който ръкомахаше, за да ни покаже, че след удара котаракът бе побягнал към близкия двор.

Започнахме трескаво да претърсваме двора. Всеки селски двор има малки и големи, обитавани и изоставени, отворени и затворени, с множество скришни места постройки. Всеки селски двор е свързан с други дворове чрез дребни и труднозабележими пролуки. Възможностите за скривалище бяха неизброими, а секундите, които оставаха на удареното животно, може би, преброени.

Чувствахме се безпомощни. Започнах да усещам в себе си първи признаци на паника – учестен пулс, затруднено дишане, слабост. И тогава…

Надежда. Видяхме удареното животно – котарак, който с последни сили бе долазил до единственото място, което бе познал като свой дом. Тогава си спомнихме, че ние и преди сме виждали този котарак – това бе безименния, рижав, общителен кот, любимец на посетителите на кръчмата и нейния персонал, който преживяваше под кръчмарските маси с подхърлени остатъци, спечелени с чинно чакане до пълната маса на посетителите.

И този път като други дни Тигър (това име получи от Lets Adopt) се бе приютил под една външна маса. Но сега бе различно. Заедно с ротвайлера, с него се бяха изпарили собственикът му, посетителите на селската кръчма, персоналът на заведението, сергията за зеленчуци бе опустяла, а пълното момче вече не продаваше варена царевица. Сякаш случилото се нещастие с Тигър бе заразно и хората бързаха да предпазят себе си. Тигър дишаше учестено, лежеше в локва урина, а от устата му се стичаше кръв. Обадихме в най-добрата клиника в Пловдив, за да предупредим, че до минути ще сме там с тежко пострадал котарак.

За годините живот около кръчмата Тигър се бе научил, че за да оцелее, се нуждае от хора. Докато го премествахме в клетката, Тигър нито за миг не се възпротиви. По време на пътя към клиниката в Пловдив той търсеше контакт с нас и оставаше спокоен, когато усещаше допир от човешка ръка.

На няколко пъти Тигър преставаше да се движи и сякаш се унасяше. Страхувахме се, че ще го загубим.

Пристигнахме в клиниката. Преглед, изследвания за кръвоизливи, рентгенова снимка, вливане на течности, подаване на кислород. Тигър получи гърч. Беше ясно – Тигър се нуждаеше от интензивни денонощни грижи, а клиниката затваряше след няколко часа. След няколко телефонни разговора с различни пловдивски клиники, от които нито една не разполагаше с нощна смяна, потеглихме към София. Тигър заслужаваше най-доброто. Какво стана с вечерята, която бяхме планирали? Спомнихме си за нея едва на връщане.

Сачмата, заседнала в гръдния кош на Тигър, която по чудо не го е убила.

4 часа след удара, Тигър бе в Централна ветеринарна клиника в София и прегледът там показа следното:

  • стара сачма в гръдния кош, която поради рисковаността на операцията, не бива да бъде вадена, освен ако не е изключително наложително;
  • заварена тежка инфекция с неизвестен причинител, заради която левкоцитите на Тигър бяха 4 пъти над нормата;
  • анемия, заради която можеше по спешност да се наложи кръвопреливане;
  • изваждане на дясна бедрената става в следствие на удара с кола.

Извадената дясна бедрена става на Тигър.

Дълги дни наред заедно с армия специалисти, много внимание, 3 антибиотика и силна воля за живот Тигър се бореше с тежката инфекция. Инфекцията бе така отслабила организма му, че не позволяваше извършване на операция за наместване на бедрената става. Към 5тия ден от битката левкоцитите в кръвта на Тигър намаляха до 2 пъти над нормата и лекарите взеха решение да не отлагат операцията по наместването на ставата му.

Той е страхотен котарак.” завърши д-р Герганова, когато ни се обади в четвъртък вечерта, за да ни съобщи, че операцията на бедрената става на Тигър е минала успешно.

След операцията Тигър продължава да приема венозно антибиотици и силни обезболяващи.

Когато четете това ние най-вероятно уговаряме изписването на Тигър от клиниката и милият риж добряк скоро ще бъде готов за свой собствен и истински дом. Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, ако искате да се сдобиете с почти говорещ мини-тигър.

Ако не можете да осиновите Тигър, помогнете да му дарим нов живот.

Веднъж прострелян, след това тежко разболял се, загубил апетит, получил анемия, нападнат от куче и ударен от кола, Тигър бе изчерпал всичкия котешки късмет. Силна вселенска воля запази Тигър при полета му между двете гуми на колата ни, причинявайки една извадена става, счупен зъб и няколко натъртвания, а едно грешно решение от наша страна и може би това щеше да бъде последната слънчева неделя за Тигър.

Не контролираме обстоятелствата, но контролираме себе си. Не забравяйте – независимо какво се случва, направете правилното нещо.

Моля, споделете тази статия и помогнете на тази нелепа история с щастлив край да достигне до повече хора. ♥

 ===

UPDATE 2ри декември 2012г.

Тигър се възстанови напълно и му се случи едно истинско пред-Коледно чудо.

След като пропътува огромното разстояние от София до Белунд, Дания, придружаван от Петър, един истински Човек, и сменяйки 2 полета и 1 влак, Тигър най-после пристигна при своята нова мама!

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

Пожелаваме на Севи и Тигър дълги и щастливи моменти!

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Тигър се чувства добре в новия си топъл дом.

Благодарим на всички,които помогнаха това чудо да стане реалност! Нямаше да успеем без вас. Споделете тази история и нека правим чудеса заедно! ♥

Tiger, Let's Adopt Bulgaria

За да помогнете да сме готови за следващия Тигър, станете дарител. 

По пейпал:

Paypal Donate

По банков път:

СНЦ ЛЕТС АДОПТ БГ
УниКредит Булбанк АД
IBAN: BG25UNCR70001522970915
BIC: UNCRBGSF
Основание: Спасяване на животинче

По Еконт:

СНЦ ЛЕТС АДОПТ БГ
Тел: 0898 412 736
София, офис Еконт – бул. Ал. Стамболийски 87
Основание: Спасяване на животинче

* Присъединете се към нас на Фейсбук страницата ни Let’s Adopt! Bulgaria. Споделете историята!