Има неща, които никога няма да научим и други, които никога няма да разберем. Историята на Киану е едно от тях.

Беше неделя и пътувахме по магистрала Хемус. Намирахме се във високата й част, встрани от пътя се редуваха пъстри дървета, а до аварийната лента – сухи треви и насред тревите имаше коте – малко бяло-черно коте…

Отбихме и се върнахме ходейки назад. Бавно приближихме котето, което още неподозирайки, че ние съществуваме, си играеше със стрък суха трева.

Ако някога ви се е случвало да се опитате да хванете животинче, изоставено край натоварен път, знаете колко напрегнат момент е това – нямате контрол нито над движението, нито над животинчето, а всяка ваша неправилна стъпка би могла да завърши фатално.

За да не стреснем котето, го извикахме, още докато се намирахме на метри от него. Котето се обърна към нас, присви се към земята, изви гръб нагоре и без да ни изпуска от поглед, се приготви да побегне. Но…не го направи. Нямаме представа защо. Дори и да се страхуваше ужасно много от нас, Киану остана на мястото си, позволи ни да го хванем и вземем с нас:

Няколко часа по-късно Киану бе настанен в Централна ветеринарна клиника в София. Тогава Киану беше много слаб, накуцваше с едното краче, страхуваше се да остане сам и най-много от всичко искаше да заспи гушнат в някого.

Днес, седмица по-късно вече шести ден Киану се бори за живота си в инфекциозното отделение на клиниката. Причината – панлевкопения, остропротичащо вирусно заболяване с висока смъртност.

Ниски шансове, продължително и скъпо лечение, интензивни грижи и дълъг престой в клиниката очакват Киану в идните седмици. Как Киану се е озовал болен и съвсем сам на магистралата, никога няма да разберем. Дали той ще се справи, предстои да научим, а дотогава…дотогава ще направим всичко по силите си. Моля, помогнете на Киану на:

Пейпал:

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Киану

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Киану на място в Централна ветеринарна клиника за пациент с име Киану.

Също докато Киану се бори за живота си в клиниката, 5% процента от всяка ваша поръчка в онлайн зоомагазин Pet Net, ще бъдат дарени за лечението му.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Киану ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

Според вярванията, котките имат по 9 живота. Ние се запознахме с Хорхе, когато току-що беше загубил деветия и осмия си живот и се клатушкаше между останалите 7 несигурно, сякаш беше на път да ги загуби всичките наведнъж.

Предисторията на Хорхе е банална – “дворна” котка (слагаме дворна в кавички, защото всяка една котка, оставена със свободен достъп до опасностите на улицата за нас е улична), която е била неприятна за съседите. С един изстрел Хорхе е загубил деветия си живот, заедно с един раздробен и зарастнал болезнено накриво крак…но все още жив.

След време, Хорхе отново се оказал в полезрението на съседа, но този път нещата не се разминали. Хорхе бил неспособен да се движи след силен ритник в гърба и неговите стопани бързо взели решението, че платените лекарски грижи не са опция и го изоставили в приюта . Това щеше да е и краят на историята на Хорхе, ако това беше който и да е приют, но за късмет, той се оказал в Animal Rescue Sofia, където не само не се отказаха от него, но направиха почти невъзможното, за да го вдгнат отново на крака.  Вижте как ние научихме за Хорхе, тук

Хорхе загуби два живота, но Animal Rescue направиха всичко по силите си да му осигурят седемте останали му живота да бъдат изживени в безопасност, изпълнени с обич и прегръдки. Сега ние сме тук, за да помогнем това да се случи.

Хорхе е напълно здрав, ходи, скача, играе (и краде от хладилника, както се вижда тук  :) ), знае как да използва тоалетната и единствената особеност при отглеждането му е нуждата да му бъде помагано с изпишкването веднъж на ден.

Новини 01.12.2015: Хорхе вече успява да се изпишква абсолютно сам, без чужда помощ и живее като едно абсолютно здраво и нормално коте :)

Ако искате да дарите един прекрасен черен приказливко с дом, пишете ни. Той чака вас!

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

В един безгрижен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо създание внезапно е изчерпало целия си късмет, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.

Виолета е намерена да лежи безпомощно на шосето, неподвижна и в шок

В този смъртоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва сложна операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.

Травмата на гръбнака е сериозна и Виолета остава с парализирана задница.

Белегът от операцията

Много хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.

Предполагаме, че Виолета има стопани – тя е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.

Виолета активно търси контакт с хората

Дружелюбна, социална и спокойна

Момичето няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.

Виолета е питбул, видима възраст около 1.5 години. Невероятно послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.

Специалната инвалидна количка на Виолета

Последният кръстопът на Виолета не завива наляво или надясно. От него пътят тръгва само напред или само назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да я приеме в дома и сърцето си. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.

Ако не намерим Нейния Човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.

Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята ѝ, защото за нас и за вас Виолета е важна.

Оставете коментар тук.

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

В началото на 1967 в Пенсилванския университет учени провели следния експеримент:

В част първа на експеримента кучета били разделени в 3 групи, като на всяко куче била поставена жилетка. Кучетата от група 1 били оставени с жилетката в продължение на известно време и след това освободени. Всяко куче от група 2 било сдвоено с куче от група 3 по следния начин: когато през тялото на куче от група 2 преминавал слаб ток (целта на тока била да създаде неприятно усещане), през тялото на съответното куче от група 3 преминавал ток със същата сила и продължителност; когато куче от група 2 натиснело с лапа лост, токът спирал, както за кучето от група 2, така и за съответното куче от група 3. По този начин за кучетата от група 3 неприятното усещане, създадено от преминаването на ток, започвало и спирало в произволен момент от времето, представлявайки явление, над което кучето нямало контрол.

В част втора на експеримента същите групи кучета били поставени в клетки. По средата на всяка клетка се издигала ниска преграда, която кучето можело да прескочи. По пода на всяка клетка периодично протичал слаб ток, като кучето можело да спре това, прескачайки преградата по средата на клетката. Кучета от група 1 и 2 бързо открили, че прескачайки преградата, неприятното усещане от протичащия ток изчезвало. Кучетата от група 3, обаче, оставали неподвижни на пода и единствено скимтяли, изчаквайки неприятното усещане да спре.

Този експеримент бележи началото на теорията за синдрома на придобита безпомощност. На кратко теорията гласи, че ако човешко същество (или животно) е изложено в продължение на достатъчно време на неприятен стимул, който не може да бъде избегнат, то човекът (или животното) започва да вярва, че изложен отново на неприятен стимул, каквото и да направи, ще се провали.

Защо ви разказваме това?

Защото една значителна част от хората в България отдавна са спрели да се опитват да прескочат своята преграда или иначе казано една голяма част от българското общество се чуства безпомощно и вярва, че всяко усилие е обречено на провал. Отделете няколко минути и се опитайте да си спомните кога за последно опитахте да прескочите своята преграда. Кога за последно станахте свидетел на нещо нередно, неморално или незаконно и се опитахте да го преборите? И бъдете сигурни – не ви упрекваме.

Кучетата от група 3 се научили да прескачат преградата. Това се случило като хората, провеждащи експериметна, хващали кучето, повдигали го и премествали лапите му една по една първо към, а след това и над преградата. Така няколко пъти и кучетата започнали сами да прескачат преградата, за да избегнат неприятното усещане от преминаващия ток.

В нашия живот, обаче, няма кой да ни помогне. Напротив, състоянието на безпомощност и убеждението, че нищо не може да се промени могат и са удобни за властимащите.

Самото изграждане на този синдром се превръща във вашата клетка. Дори да се опитате да избягате, докато продължавате да смятате, че от вашият избор нищо не зависи, винаги ще носите клетката със себе си.

Тази неделя се състои едно от най-важните допитвания до българския народ – референдум за електронното гласуване. Тази неделя сте нужни на себе си, на близките си и на нас пред урните. Тази неделя трябва сами да прескочите преградата си.

И ако се изкушавате да си кажете, че вашият глас е само един в море от много и няма значение, следователно не си струва, помислете над следното:

Докато Ния се бори в клиниката, Мърни се възстановява във временен дом, Ноа е осиновен, Том се подготвя да замине към своя нов дом, Балкан е с новото си семейство от няколко дни, Рошко обикаля света с осиновителите си, Найден живее втори живот, Барки минава тичайки 4 километра на ден, а историята на четирите мъника на починалия дядо Георги обикаля България; докато всичко това се случва, съществуват стотици, вероятно хиляди кучета и котки, които са в беда, болни, пострадали, изоставени и умиращи. Това са кучета и котки, на които никой няма да успее да помогне.

И ако Мърни е само един спасен в море от хиляди, които се нуждаят, струва ли да го правим? Предпочитате ли свят, в който Мърни си отива сам и бездомен под колата, под която живееше, Ноа е труп до метространцията в София, Том не е получил шанс и с две счупени крачета е загинал на улицата, Балкан е петно на булеварда, Рошко живее в дома на хората, които го малтретираха, Найден е евтаназиран, Барки – също, а мъниците в дома на дядо Георги бавно си отиват от глад? Едва ли…

Ние не можем да спасим всички, но ще спасим колкото можем, а в неделя – в неделя ще сме пред урните.

Барки, който беше парализиран

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit

Това е дядо Георги.

Дядо Георги е роден в началото на миналия век по време на Първата световна война. Сражавал се е за България по време на Втората световна война. Дядо Георги обичаше родината си, дома си, своя котарак и всяка животинка, завършила в неговия двор…

Дядо Георги живееше в пустеещо селце в северна България. Къщите около неговата бяха празни, улицата пред дома му – обрасла с плевели, а през 5 къщи минаваше път, свързващ два областни града.

Знаете ли какво правят хората по селцата, когато вече не се нуждаят от кучето си? Изоставят го край пътя, а ако са милостиви към животинката – в съседното село.

Познавахме дядо Георги по стечение на обстоятелствата. През последните няколко години няколко кучета, изоставени на междуградския път, минаващ близо до къщата му, завършваха в двора му. Дядо Георги ги приютяваше, грижеше се за тях и с наша помощ или на приятели намираше дом за тях.

Тази година в началото на септември след кратко боледуване дядо Георги си отиде на 99 години. Седмица преди дядо Георги да се разболее в неговия двор се приюти женско кученце в напреднала бременност. Дядо Георги нарече кученцето Канбера.

Ситуацията на Канбера и нейните малки не е никак добра. Дребничката мама Канбера и нейните мъници са се приютили под навеса за дърва в двора на дядо Георги, а възрастна жена ги посещава веднъж дневно, за да ги нахрани.

Става студено, в тази част на селото се появяват и диви животни. Не знаем докога възрастната жена ще има сили да ги посещава, а навесът за дърва не може да ги предпази от идващата зима.

Приятели, трябва да намерим домове първо за мъниците, а след това и за майката. Ако сега дядо Георги бе сред нас, въпреки възрастта си или заради нея, той щеше да прави всичко възможно, за да намери решение на мъниците, вероятно щеше да осинови мама Канбера и щеше да се свърже с общината, за да изпратят ветеринарен екип, който да кастрира майката.

Това са снимките на малките (при следващото ни посещение ще снимаме и майката):

Пуделхунд (момиче)

Илани (момче)

Мънч (момче)

Лохси (момиче)

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история и ни помогнете да намерим домове за Пуделхунд, Илани, Мънч и Лохси.

Трябва да успеем заради дядо Георги, заради изоставените, които няма да получат този шанс и заради самите нас, защото:

“Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро.”
Дядо Либен в “Българи от старо време” от Любен Каравелов

===

6 Май, 2016

Днес, 7 месеца по-късно, всичките кучвоци са отдавна осиновени и се радват на чудесни семейства.

Илани вече се казва Бъди, дели дните си с рошавия и мил Таки и заедно със своите двама човеци кръстосва гори, планини и други приказни места.

Моменти от живота на Илани, известен още като Квадратно Куче, с гордост носещ името “Бъди”

След Илани, към своя дом замина Мънч. Мънч се радва на двама големи човеци, техните две дечица и тяхното куче Пухан. Мънч е изял дивана им, редовно мести нещата им, има категорично мнение относно коледната украса и досажда с все сили на Пухан. Изобщо, нищо “кучешко” не му е чуждо.

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Пуделхунд ще живее с кучето Зита (http://bg.myletsadopt.com/zita), котето Миши от къщата на Милка (http://bg.myletsadopt.com/milka/) и няколко прекрасни човеци. До този момент знаем, че Пуделхунд е изяла няколко зарядни за телефон и не харесва лошото време (белите, които прави са правопропорционални на дъждовното време навън :))

Пуделхунд и Зита

Лохси се сдоби с прекрасно семейство в София. Обожава да спи в дъждовно време и се научи да отваря врати, осиновителите се надяват да се научи и да ги затваря :)

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Канбера, майката на мъниците, бе кастрирана, ваксинирана и осиновена от близките на дядо Георги.

Приятели, благодарим ви, че споделяхте, разказвахте и намерихте 4 прекрасни семейства за мъниците на дядо Георги.

Ако днес беше жив, дядо Георги щеше да е навършил 100 години, щеше да ви благодари и щеше да ви разкаже колко много обича България. И вас. :)

Светла ти памет, дядо. Радваме се, че те познавахме.

* Новини за мъниците и техните семейства ще публикуваме на нашата Фейсбук страница.

** Координатор на мъниците на дядо Георги бе Диана.

Help us save lives... SHARE!

Facebook

Twitter

Tumblr

Linkedin

Pinterest

email

Reddit