Category Archives: За размисъл

Фойерверките: Красиви и смъртоносни

31 Декември, полунощ. 

Химнът на България звучи от телевизорите, лее се шампанско, площадите преливат от усмихнати лица и започват фойерверките.. 20 минути по-късно из нощните улици се стеле тежка мъгла; в светлината на уличните лампи бавно се кълбят облаци с неясен състав; въздухът мирише на барут и химикали, животните са се изпокрили и ние сме посрещнали новата година.

Не би ли било толкова хубаво да можем да посрещнем 2013 по цивилизован, отговорен и природосъобразен начин? Трябва ли този варварски вид празнуване да е първото нещо, което пренасяме от старата в новата година?

Какво се случва с животните

Проучванията показват, че силните звуци от фойерверките оказват отрицателно влияние върху домашните и дивите животни, причинявайки огромни количества страх, стрес и безпокойство. Ужасът от непонятните и вездесъщи гърмежи кара животните да тичат без посока, като в опита си да се спасят те попадат на оживени пътища и ж.п. линии, където загиват. Дребните бозайници напускат дупките си, изоставяйки малките си без надзор, и в паниката си могат дотолкова да изгубят ориентация, че никога повече да не намерят дома си. Птиците излитат от гнездата си и често се ударят в сгради, прозорци или отлитат твърде далеч и в крайбрежни градове загиват над морето.

Фойерверките са токсични

В зависимост от търсения ефект, фойерверките произвеждат пушек и прах, които съдържат тежки метали, серни съединения и други опасни химикали, свързвани с рак на белите дробове, инфаркт и много други сериозни болестни състояния. Барият, оцветител на зеленото в зарята, е отровен и радиоактивен. Медните съединения, използвани за син цвят, съдържат диоксин, който се свързва с рака. Кадмий, литий, антимони, рубидий, олово и калиев нитрат се използват за различни ефекти на зарята, въпреки, че са известни причинители на дихателни и други заболявания.

Фойерверките замърсяват местната околна среда

Химикалите и тежките метали, използвани във фойерверките, оказват влияние и на околната среда, допринасяйки за замърсяването на водоизточници и явления като киселинен дъжд. Използването им причинява валеж на отпадъци над земята и водните басейни в разстояние на километри. Правителството на САЩ ограничава и регулира използването на фойерверки със специално издадени закони според “Акта за чист въздух”.

Фойерверките допринасят за световното замърсяване

За жалост тенденцията за празнуване с фойерверки расте в световен мащаб, като особено пострадавши са страните без законова регулация и стриктни стандарти за замърсяване на въздуха. Новогодишните празненства на десетки страни причиняват световно замърсяване на огромни райони, насищайки небето над населените места с канцерогенни серни съединения и летлив арсен.

Интересни цифри за размисъл

По време на Стокхолмският Воден Фестивал през 1996г замерените нива на замърсяване на въздуха показват двойно завишени количества летлив арсен, и над 500 пъти по-високи от нормалните нива на живак, кадмий, олово, мед, цинк и хром. Изчисления на Шведското техническо списание New Teknik на фойерверките, използвани при настъпването на новия милениум 2000 година сочат изхвърлянето на невероятните три тона олово, 60 тона хром и килограми кадмий над Швеция само за часове; 124 тона олово са се изсипали над страните от Европейския Съюз; впечатляващото шоу над пристанището в Сидни, Австралия, е стоварило над района 6 тона олово; а в САЩ небето е било ‘обогатено’ с над 90 тона олово.

Нужни ли са ни наистина фойерверките?

Много организиции за защита на природата и обикновени хора по-скоро биха празнували без спорните ползи от обсъжданата пиротехника. Избухващите във въздуха капсули с екзотични имена като хризантема, ружа, върба, сатурн, пулс и салют са прекрасна гледка, но дали наистина си струват дъжда от тежки метали и съответните многопластови проблеми, представляващи опасност за природата, животните и хората?

Как да празнуваме, ако не със заря?

Ако решим да си спестим наслаждението под въпрос от фойерверките, то как да отбележим настъпването на грандиозни моменти? Били ли сте на планина, далеч от шума на цивилизацията, далеч от светлините на града, далеч от музиката, далеч от автомобилното движение, далеч от суетата? Какво би станало, ако всички ние в 00:00 на 31 декември излезехме навън и погледахме звездите за няколко минути пълно мълчание?

Използвани източници:
http://bit.ly/a05wGc
http://bit.ly/X6I8V6
http://bit.ly/Hzhif

Рони – животът продължава

”

Намерих Рони лятото, изпод една кола се показа… малка (колкото шепичка) рошава и мръсна топчица. Взех я, не ми издържа сърцето да я оставя на улицата. Гледахме си я около 1 месец, заедно с другите ми 2 котарака и 1 кученце. Без да съм очаквала, съседката ми я осинови – хареса я, децата й също, и… им я дадох. Виждах я през седмица две, растеше и се разхубавяваше. Бях доволна, че е попаднала на Дом.

Така до тази неделя, когато бях събудена от ранно обаждане. Съседката искаше да знае коя клиника работи в неделя, защото Рони бе паднала! Да споменавам ли етажа? Девети!

Изтръпнах, навлякох първата попаднала ми дреха и отидох със съседката, децата й и малката Рони в Централната ветеринарна клиника. Рони беше в шок. Котето беше видимо с 2 счупени предни крачета, едното беше огънато на 3-4 места, другото – със счупена китка. Прегледът и изследванията установиха и пневмоторакс, опасно за живота състояние, при което се наблюдава въздух в междуплевралното пространство, който затруднява дишането.

Рони остана в клиниката. Следващите 48 часа щяха да са критични.

24 часа по-късно получихме обаждане от клиниката. Лекарят на Рони ни се обади в отчаян опит да я спаси. Осиновителката й, минути преди обаждането, бе посетила клиниката и въпреки всички настоявания на лекарите, че Рони трябва да продължи да получава интензивни грижи до стабилизиране и операция на потрошените лапи, тя беше взела Рони със себе си вкъщи. Нямала средства да я лекува.

Изтръпнах – какво по дяволите беше направила тя? Състоянието на Рони беше критично, през 2-3 часа й теглеха въздух, за да не се задуши.

 

Съдбата беше на наша страна… Успях да взема Рони от дома на осиновителката Й. Уведомих я, че тя повече няма ангажимент към нея. Сега Рони получава най-добрите грижи в клиниката.”

Тази история ни разказва един изключително добър човек – осиновителят на Слънчо, спасителят на малкото коте Ния, човекът, заради когото Мечи е жив и се радва на завидни старини, приемният стопанин на Тигър. Човекът, който освен това се грижи за Малчо и Куки. И не на последно място – спасителят на Рони.

Отправяме молба към вас. Помогнете на нас и на този прекрасен човек да се справим с разходите по Рони. Към момента сметката на Рони надхвърля 700 лв., дължимо на интензивните грижи, едноседмичния престой в клиниката, сложната операция за фиксиране на двете лапи, едната от които почти раздробена с 4 счупвания. Това може да направите на следната сметка или на място в самата клиника:

Централна Ветеринарна Клиника,
ЦВЦ – ГАЛБА IBAN BG45BUIB98881007429901
СИБАНК
SWIFT BUIBBGSF
основание – за лечение на коте Рони номер 14742

 

А когато 5-месечната Рони започне да тича отново, ние всички заедно ще намерим най-добрия дом за нея.

Моля, споделете тази история на стената си и помогнете на историята на Рони да достигне до повече хора.

Летс Адопт

Сарини неволи

“Преместихме се да живеем в Трявна, август месец 2007 г. Спирайки пред блока, в който си бяхме наели апартамент ни посрещна лаейки едно дребно, късокрако и кривокрако смешно куче. Когато видях това куче си казах, че построим ли си къща (уви, оказа се мисия невъзможна) веднага ще си го взема, макар че след смъртта на немската ми овчарка се бях зарекла, че никога повече няма да гледам животно. Раздялата след време е много тежка, но като видях Сара забравих за това си решение. Имаше нещо, което ме привличаше в нея, може би смешния и вид, а може би и изключително умният и поглед. Аз знаех, че това куче един ден ще бъде мое. Жалко, че стана по такъв нелеп повод.

Let's Adopt, Sara

Сара беше любимката на 99% от живеещите в блока. Това куче не знаеше какво е това сух хляб. Макар и живеейки пред блока тя беше обгрижвана от всички, имаше си постелки в два от входовете и спеше там, редовно хранена. Кучето се отблагодаряваше като пазеше паркинга пред блока от недоброжелатели. Появеше ли се чужд човек или кола, Сара веднага започваше да лае и съответно ние със съседите веднага излизахме по терасите.

Let's Adopt, Sara

“И така Сарка си живееше волно и безгрижно до 21.07.2008г, дата която никога няма да забравя. Часът беше към 14:00, аз бях на терасата и боядисвах, тъй като 4-5 месеца по-рано в квартирата ни избухна пожар и ни отне много време и средства да възстановим щетите. Боядисвайки, видях Сара, че тръгна с един съсед към реката и след десетина минути – да се връща сама. Тръгна да пресича улицата, но видя че приближава бус и се обърна и тръгна към бордюра. Но идиотът зад волана виждайки я, даде газ и рязко сви към нея и я блъсна. В този момент сърцето ми спря…

Видях Сара да лети и пищи от болка…Изпаднах в шок, всъщност няма думи, с които бих могла да опиша чувствата, които изпитах в онзи момент.

Веднага викнах мъжът ми и хукнахме към кучето, тя през това време, въпреки шока и болката се беше добрала до паркинга пред блока. Взехме едно одеяло и много внимателно я сложихме в колата и от там към единствения ветеринар в Трявна.

Той и би болкоуспокояващи и ни насочи към негови колеги в Габрово. Операции, инжекции, накрая събрахме пари и се върнахме за 2 месеца във Варна, там я пое един доцент…..уви никой не можа да ѝ помогне. Тя има прекъснати нерви и не може да ходи със задните крака. Прави опити, понякога успява да се изправи и за секунди се задържа, но рухва. След като стана ясно, че Сара няма да проходи се свързахме с човек от София, който ѝ направи количката. Отне ѝ само месец, докато свикне с нея.

Let's Adopt, Sara

Много хора, виждайки ни със Сара в количката, ни питат защо мъча така животното. Собствените ни родители бяха против и продължават да не разбират защо не сме оставили Сара на улицата или защо не сме я умъртвили. За какво ми било да се грижа за този помияр (грозна дума, но ….), сакат при това… Подкрепиха ни само 2-3-ма души от приятелите ни.Поискаха интервю от местната телевизия. Съгласих се само защото 3 дена преди това пак спорих с една жена заради Сара и исках хората да разберат, че аз не съм садист, че аз съм помогнала на животинката, че най-лесно е да се отнеме живот било човешки или животински…...явно е имало смисъл, защото от тогава никой не ме е спирал, за да се заяжда. А и май и не смеят, защото аз вече гледам много лощо Ако се срещнем някой ден на живо не се плашете от мен, аз само съм си сложила маската.

Let's Adopt, Sara

По Сара пръснахме много пари, много сълзи, много молби. НО аз съм ЩАСТЛИВА, че Сара е жива и продължавам да се моля още дълги години да ми е жива и здрава.

Дали е трудно да гледаш животно инвалид? Смело мога да кажа НЕ, изобщо не е трудно. 

Сара си е и си се държи като нормално здраво куче, с тази разлика, че не може сама да се изпишква и да ходи със задните крачета. Сара бяга с и без количка, Сара подскача, Сара дивее с другото ни куче (другото ни куче не е инвалид), Сара спи на леглото до мен заедно с 3 котки и мъжът ми.

Със Сара сме си правили разходки в гората (където не може да ходи, я слагаме в една голяма раница и така я пренасяме), били сме на почивка на палатки, 2 месеца живяхме на палатки и работихме в една прасковена градина и Сара с другата ни куче се правеха на пазачки, дори и в Румъния сме ходили няколко пъти.

„Виждате”, че няма нищо страшно в това кучето ти да не може да ходи. Е, ако е голяма порода куче ще ви трябва по-як гръб, за да го му помагате там, където не успява само.

Let's Adopt, Sara

САРА Е ЩАСТЛИВА, съответно и аз съм щастлива. А аз наистина съм щастлива, всеки ден се смея като ненормална, гледайки как си играят и кучетата и котките ми. Всеки ден тия животни правят по някоя смешка, в почивните дни понякога се излягам на леглото и само ги зяпам как беснеят и започвам да се смея като луда. 

Знаете ли, че в тези моменти аз се лекувам, от една година не съм имала проблеми със сърцето, с щитовидната жлеза, няма да си изброявам другите болежки , но благодарение на животните си аз се чувствам жива.

Когато приятели ме питат не съжалявам ли, че вече не мога да си позволя много неща, аз казвам “НЕ, аз съм щастлива с мъжът и животните около мен и съжалявам единствено, че нямам свой дом, защото ако имах собствен дом бих станала приемен дом на много кучета и котки.”

Никога не казвайте „Никога”. 

И не се притеснявайте да осиновите сакато или сляпо куче или коте. Няма нищо страшно, няма нищо сложно. Не се притеснявайте да осиновите второ куче или коте, когато животинките са повече, веселбата е по-голяма.

Помнете, че те не искат много, само вашата ЛЮБОВ!”

Let's Adopt, Sara

Историята на Сара е част от вдъхновяващата кампания на Let’s Adopt! Bulgaria  за необикновени животинки и тяхната история, разказана от техните не  по-малко необикновени собственици!   Ако вашият любимец няма краче, не вижда, парализиран е, загубил е слуха си, страда от диабет, сърце или каквото и да е друго, моля, споделете историята му със света и ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Вержи в страната на чудесата

Рядко, но достатъчно често, Силите си набелязват един човек, и го даряват с от всичко по много – красота, щедрост, доброта. Ние не знаем дали едното води другото след себе си, дали зависят едно от друго или са чиста случайност. Всички сме виждали красиви кисели хора, или богати лоши хора. Ние не знаем какво прави Вержи Вержи, но днес решихме да ви разкажем една случка.

Ако ви покажехме снимка на Вержи, и ви попитахме къде бихте предположили, че можете да срещнете този човек, вероятно ще ви хрумнат ред идеи, между които няма да фигурира..

на дъното на тази дупка!

Вержи е един от невероятните хора, на които можем да разчитаме в трудни моменти. Тя ни е помагала с транспорт в средата на нощта, със средства за тежки случаи, с приемен дом за пострадали животни и е лазила с нас из калта на изоставени подземни помещения в търсене на избягало животинче. Вержи е необикновен човек, с огромно сърце, и вместо да се опитваме да я описваме още, ще оставим вие да прецените сами.

Представяме ви поредната история за съдбите на животните и хората, лесния и трудния избор и последствията от тях, която ни докосна и накара да споделим с вас.

“Обадиха ми се днес за куче, паднало в канал. Аз съм нещо като Гражданска защита и тел. 112, взети заедно. Само дето нито едни от тези не са се отзовали. Понякога има хора, които наистина искат да помогнат, но просто не знаят как, и не получават никакво съдействие от нашата мила Държава.
Така…
Вмъкнах се в дупката и извадихме кучето. Не беше никак лесно в тази тясна дупка, но важното е че успяхме! Не е ясно как е оцелял след такъв престой, вероятно повече от седмица. Хората, които помогнаха, бяха съвсем случайни минувачи. Никой от живеещите в района не помогна. Радваха се, че “ще спре това куче да вие и скимти”. “Пречело” им повече от седмица!!! Кучето е ужасно слабо и дехидратирано. Не можеше да си стои на крачетата.
До тук свърши помощта на хората. От тук нататъка съм сама с N-то на брой куче за което трябва да се погрижа. И така, запознайте се с Бруно. Много красиво и добро куче, на около годинка и половина. Заведох го на лекар и добрите новини са, че няма нищо счупено. Ще му направят кръвни тестове и ще го кастрират, но засега просто трябва да укрепне, защото е ужасно слаб.
Всичко е добре до тук! Но след клиниката накъде? Нямам къде да го прибера. Да го пусна на улицата? Къде? Как да го изоставя просто защото не е на никой!? МОЛЯ СПОДЕЛЯЙТЕ МУ АЛБУМЧЕТО!!! Нека намерим дом на този пострадал добряк! Може пък това да му е било за късмет! Кой знае!” 

Бруно търси дом. Ако не сте неговите хора, споделете историята му. Нека това добро дело бъде възнаградено с най-добрите осиновители!

“Моля, ако някой може да се погрижи…”

Внимание! Ако не се отзовете, животно ще умре.

“Ще бъдем принудени да го върнем на улицата, ако някой не…”

“Моля, ако някой може да се погрижи за сиво коте, живеещо…”

“Има ли някой възможност да отиде да помогне на малки кученца…”

“Момичето не може повече да я задържи, нека някой да…”

Всичко това, и още много, прочетохме в един ден на нашата страница. Мили хора, спасяването на животно започва и свършва с ВАС, които сте го видели първи. Вие сте единствената надежда на това животно. Кой е този митичен “НЯКОЙ”, когото така отчаяно търсите? Много от тези отчаяни молби за прехвърляне на отговорност идват от хора без животно, или с 1 животно. Събудете се. Вие сте този “НЯКОЙ”. Вие приберете кученцата, чакащи на улицата до трупа на блъснатата си майка. Вие приберете болното котенце, живеещо в сивата срутена къща. Вие и никой друг, сте в позиция да помогнете в този момент.

Познаваме хора с по 8 котки в дома си, само 1-2 от които лични. Основателят на Let’s Adopt, Виктор, на моменти е достигал до 26 броя котки и 6 кучета. От тези хора ли търсите съдействие? Хората, които помагат на животни, вече са претоварени. ВИЕ сте наред да поемете щафетата. Или спасете животното, поемайки отговорност за съдбата му от тук нататък. Или просто си продължете по пътя, купете си вкусно хапване за вечеря, вземете си освежаващ вечерен душ и си пуснете телевизора. Не се правете на много загрижени!

Кратки инструкции за спасяване на живот в ерата на чудото, наречено Интернет.

1. Приберете животното у дома си. Хващаме се на бас, че у вас има максимум още две животни, по-често само едно, а още по-често – никакво. Но вие работите и имате дете. Изненада! Ние също!

2. Заведете животното на лекар. Ще се наложи да похарчите малко парички. Да, това е факт за тези, които спасяват животи.

3. Снимайте животното с хубав фотоапарат. Ако нямате такъв, обърнете се към десетките си, в някои случаи стотици, фейсбук и реални приятели.

4. Направете албумче на животното в профила си във фейсбук. Сложете там максимум 15-20 снимки, подберете най-добрите. Правете нови, интересни, снимки и редовно добавяйте към албума.

5. Намерете всички групи, сайтове и форуми за помощ на животните. Посветете една вечер от живота си да разровите фейсбук и Интернет за такива. Публикувайте кратка история на спасеното животно, заедно с линк към албума му, във всяка група, сайт и форум.

6. Въоръжете се с търпение. Вашето животно си има точен човек. Този човек може да не влезе в Интернет тази вечер, тази седмица или този месец. Но рано или късно точният чифт очи ще погледнат в очите на спасеното от вас животно, и ще прехвръкне искра. Ежедневно виждаме как това се случва, имайте вяра.

7. Въоръжете се с постоянство. Виждали сме обяви за животни, които спасителите публикуват месеци наред, преди да се намери осиновител. Не се отказвайте, публикувайте, публикувайте, публикувайте.

8. Намерете временен дом. Ако по основателна причина не можете да задържите животното – намерете временен дом за него. Впрегнете гореспоменатите десетки, в някои случаи стотици, ваши виртуални и реални приятели, познати, роднини и колеги. Временният дом трябва да приеме животното без да ви поставя условие за време.

9. Свържете се с организация. Чак когато сте свършили всичко, описано по-горе, се свържете с организация за помощ на животни, и поискайте съдействие. Ако организацията има капацитет, тя може да разпространи молбата ви за помощ така, че да я видят много повече очи. Всички организации в България се състоят от доброволци. Ние не сме на заплата. Ние работим съвсем друго нещо, за да изкарваме хляба си. Ние се занимаваме с животните в свободното си време, което често е извънредно ограничено. Имайте това предвид когато искате съдействие от нас.

10. Не се свързвайте с организация за помощ на животни преди да сте свършили всичко, описано по-горе. В този случай вие искате да трупнете в скута на вече заети хора всичките изредени задачи. Вие кажете приемливо ли е това?

Един човек трудно стига до голяма аудитория, и за него наистина е сложно да задоми животно. Но ако той поеме своята част от отговорността, и подготви нещата дотам, че организация да може да се намеси и да разпространи молба за помощ на животно, което е прибрано от улицата, прегледано от лекар, настанено във временен дом, който не поставя ултиматуми за времето, което животното може да прекара там – тогава организацията, ако има капацитет, може да помогне. Тогава организацията може да помага на много повече животни. Ако организация ви откаже, защото е възможно да обгрижва твърде голям брой животни в момента, то вие ще сте направили всичко необходимо спасеното от вас животно да може да чака докато ВИЕ продължите да му търсите дом.

Ако не сте готови да направите горното, просто подминете. Ще спестите на всички ни мъката да гледаме тези безкрайни отчаяни молби за прехвърляне на отговорност, и да си представяме стотиците животни в беда из улиците, кварталите, градовете и селата на България.

–

От горното словоизлияние изключваме хората, за които знаем, че вече се грижат за голям брой животни. Тези хора също публикуват молби за помощ, но те наистина нямат капацитет да приберат още едно животно. Желаем на всички приятен петъчен ден, и.. може би.. се извиняваме за резкия тон на това послание. Но само ако повече хора се събудят ще има промяна в съдбата на бездомните животни в България. Звънът на сутрешния будилник понякога е неприятен.