Намерихме Барк в понеделник. В покрайнините на града, до оградата на автокъща, Барк се бе опрял на предни лапи и съсредоточено се бореше с един голям кокал. Бе толкова погълнат от процеса, че не усети кога се приближихме. 

В стойката му имаше нещо неестествено. Наистина, беше твърде слаб, но не това създаваше усещането у нас, че нещо не е наред. Тогава забелязахме големи рани по задните му лапи, а те някак отпуснато помръдваха заедно с останалата част от тялото.

Не познавахме Барк, нито пък той нас и някак трябваше да променим това. За наша радост и съвсем не за радост на котките ни, в нас беше тяхната вечеря. Подхвърлихме парче пилешко на Барк. Не знаем кога за последно бе хапвал истинска храна, но не усетихме кога вечерята на 4 котки изчезна, докато от нея не остана едно мъничко парче. Използвахме го, за да примамим Барк към нас. Искахме да разберем дали ще успее да се изправи, дали може да ходи. Надявахме се, че ще видим изтощено, слабо куче, което с малко храна би лудувало отново в полята в покрайнините на града. Но не. Барк не бе имал този късмет. Миг колебание, и с голямо усилие Барк се изправи… на предните си лапи, а задните увиснаха отпуснати, ненужни.

В този момент разбрахме – Барк бе парализиран, той нямаше контрол над задната част на тялото си. Но как бе възможно? Та той имаше нашийник, значи е нечий? И тогава се огледахме…

Най-близките обитаеми къщи се издигаха на разстояние, което парализирано животно трудно би изминало, a в същото време се намирахме на метри от двулентов натоварен път, същия, на който Альоша бе намерен дни по-рано. Беше ясно – Барк, младо куче, нечий дворен любимец, веднъж озовал се в беда, се бе превърнал в нежелано бреме и бе милостиво изоставен в края на януари парализиран и треперещ от студ с купчина кокали до себе си.

В колата, на топло и след като бе изял вечерята на 4 котки, Барк заспа дълбоко. Събуди се едва в София, минути преди да пристигнем в клиниката. Разбира се, стресът по време на прегледа бе огромен за него. Едва ли си представяте, че Барк е виждал ветеринар преди.

Лека упойка, бърз преглед, промиване на раните, кръвна картина, няколко рентгенови снимки и новините за състоянието на Барк не закъсняха. Барк има няколко чужди тела в организма си и сачма в гръбнака. С нещо, а може би с абсолютно нищо, Барк бе предизвикал нечий гняв и заради това бил осъден на смърт, на бавна, мъчителна смърт.

Но съвсем не всичко е загубено.

Прегледите в Централната ветеринарна клиника установиха, че задните лапи на Барк реагират на болка. Това означава, че има шансове, ако сачмата, намираща се на трудно достъпно място в гръбнака, бъде извадена преди възпалителният процес да успее да унищожи всякаква нервна проводимост, и с правилно приложена терапия, Барк да се превърне в щастливото тичащо куче, което всички бихме искали да видим.

Операцията ще бъде сложна и дълга. Извършена от най-добрите специалисти в България, тя е единственият шанс на Барк да проходи отново. Процедурата ще бъде скъпа, престоят в клиниката продължителен, възстановяването бавно. Няма да бъде никак лесно.

Но това означава ли, че не бива да го правим? Означава ли, че трябва да изоставим Барк? Да се откажем от него и от шанса му отново да тича? Означава ли, че трябва да изберем лесното решение, да не напуснем зоната на комфорта си и да продължим напред, сякаш Барк никога не е бил част от нашата вселена?

Имаме няколко дни да съберем 640 лв. за операция, 140 лв. за инхалационна упойка и 300 лв. за престой и терапия. Толкова струва единственият шанс Барк да ходи отново. Помогнете му на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за Барк

или на нашия Пейпал акаунт – bulgaria@letsadopt.net.

Също можете да заплатите част от разходите на Барк на място в Централната ветеринарна клиника срещу неговия номер – 17386. 

Моля, бъдете неговият шанс. 

 

===

Февруари 5

Точно преди седмица по това време подготвяхме за публикуване статията за Барк. Ден преди това го бяхме намерили в стабилно, но безпомощно състояние. След прегледите в клиниката стана ясно следното – Барк бе прострелян, а ние разполагахме със съвсем малко време да съберем голяма сума пари, необходима за операция за отстраняване на сачма, заседнала в гръбанака на Барк на трудно достъпно място.

Няколко дни по-късно лекарите потвърдиха, че не биваше да отлагаме повече и Барк бе опериран. Дългите часове в очакване си струваха, за да научим, че операцията бе минала успешно. И това не бе всичко…

На следващия ден раговаряхме с д-р Василев, наш любим лекар и ръководител на екипа, извършил операцията. Истината е, че Барк е невероятен късметлия. 

Трудно за вярване, но сачмата, засегнала в гръбнака на Барк, не е разрушила неговия гръбначен мозък. Срещайки костта на гръбнака, е загубила част от енергията си и вместо да нанесе необратими поражения, сачмата само е изместила гръбначния мозък и го е притиснала. И не само това – сачмата не е успяла да нарани нито един прешлен, така че да се налага фиксация. Наистина, невероятен късмет. 

Съвсем скоро след операцията започна и рехабилитацията на Барк. Бавно, но Барк бележи напредък. Вече, когато го изправят, успява да се закрепи за мъничко в близка на желаната поза. Съдейки по раните и състоянието, в което намерихме Барк, той е прострелян съвсем не скоро и възстановяването ще отнеме време.

Утре отново ще се чуем с клиниката, за да научим кога Барк би могъл да продължи възстановяването си в домашна среда. А дотогава отправяме следния апел към вас – помислете дали не бихте приели Барк временно в дома си и с ваша помощ той да започне да ходи отново. Пишете ни, ако в деня си намирате местенце за този добродушен страдалец.

За първи път в клиниката водим простреляно в гръбнака животно, за чието пълно възстановяване лекарите са така обнадеждени. Не можем да изкажем благодарността си към тях и към всеки, който повярва и отдели средства, за да помогне на Барк. Благодарим ви от сърце, хора. Вие сте Ангелите на Барк.

Останете с нас в очакване на по-добри новини и нови снимки.

Моля, споделете. 

Беше Коледа и се прибирахме от клиниката със Скини, който по време на игра бе наранил лапата си. Разбира се, бързахме. Беше следобед, а трябваше да се приготвим за празника.

Внезапно чухме котешки плач. В района има доста котки. От една страна, наоколо живеят предимно възрастни хора в къщи с дворни пространства около тях, от друга, осъществяването на контрол над популацията на животни-компаньони е сред последните приоритети на общината.

В една ниша на недовършената ограда на необитаема къща се бе скрило нещо черно-бяло. Същото мяукаше настоятелно и силно. Приближихме се към него и нещото побягна към вътрешността на двора на необитаваната къща. Тогава пред нас се разкри тъжна гледка – нещото бе повече скелет, отколкото котка, бялото бе повече жълто, през козината му прозираше кожата, а по муцуната му имаше признаци на наскоро отминала инфекция. Изчакахме преди да го последваме. Не искахме да го плашим, не искахме да изгубим шанса си да помогнем. Набавихме малко прясно телешко за примамка и се заредихме с търпение.

Денят на Коледа тази година бе слънчев и топъл. Снегът се топеше, времето бе тихо, а слънцето ни сгряваше, сякаш пролетта ей сега ще започне. Отправихме се към вътрешността на двора. Дворът на тази необитавана къща не предлагаше много укрития. Напротив. Той бе гол, без растителност, излишни постройки и тайни пролуки. Единствено над входната врата на къщата имаше малък навес. Приближавайки се към него, забелязахме Майло. Той се бе сгушил на припек върху парче стара дреха, забравено от собствениците на къщата до прага на вратата.

Този път той не побягна. Не знаем какво, но нещо го накара да остане на мястото си. Приклекнахме бавно и също толкова бавно извадихме от джоба парчето месо. Подхвърлихме го към Майло, а той, виждайки какво се случва, се изправи, затича се към нас и, повярвайте, никога не сме виждали котка да се храни така.

Вероятно прогонен от местните котки и хора, Майло не бе избрал добро място за подслон. Нямаше в какво да се скрие, нямаше нищо, което да го защити или изолира. Щеше да бъде сам, с парчето стара дреха и оредялата си козина срещу студения планински вятър в декемврийската нощ. Майло нямаше шансове. Не биваше да остава там.

Всеки път, когато ви призоваваме да споделите нещо, ние се надяваме да достигнем до един човек, до правилния човек. Беше Коледа, а спешно трябваше да намерим подслон за Майло. Не можехме да го оставим да си отиде навън. Щеше да бъде лудост. За наша радост снимката на Майло достигна до няколко големи човека и Майло в момента е в приемен дом, “учи за сесия”, спи, храни се и се подготвя за останалата част от живота си. По-добрата част. 

Съдбата на животни като Майло е ужасна. Те се раждат, живеят броени месеци, оцеляват на ръба на силите си и един зимен ден, когато тялото им не издържи, си отиват. Животни като Майло съществуват заради безотговорни хора и нефункциониращи институции. Животни като Майло си отиват в агония заради същите.

Майло търси свое семейство. Ако виждате в този слаб, немощен, на ръба на силите си страдалец своя бъдещ и щастлив котак, пишете ни.

Моля, споделете.

“Видях едно черно трикрако нещо по средата на улицата. Клатеше се сякаш всеки момент щеше падне. Спрях на аварийни, слязох и отидох до него. То въобще не ме забеляза. Опитах се да му дам да ме подуши, но то не реагира. Погалих го по главата, но то продължи да се поклаща, без да ме забелязва. Гушнах го, качих го в колата и пуснах парното, защото беше мокро. След 1 минута по пътя към клиниката се обърнах – седеше свито в неестествена поза и главата му висеше. Свлече се на седалката. Не реагираше на нищо, освен на допир до лявата му предна лапа, която бе видимо счупена.”

В този момент ние все още не предполагаме колко сериозно е всъщност състоянието на Никой…

Минути по-късно Никой започва да получава гърчове, зениците му спират да реагират на светлина, от носа му започва да тече кръв, а задните му крачета застават в неестествена поза и липсва чувствителност в тях. Рентгенови снимки, кръвна картина, биохимия и няколко теста  установяват:

• счупена предна лапа
• черепно-мозъчна травма
• остро инфекциозно заболяване, което протича тежко и често е с летален изход, а именно гана.

Инцидент или жестокост – в момента няма значение. Според лекарите шансовете на Никой да преживее нощта са незначително малки и препоръчват евтаназия. Това със сигурност е един от най-тежките случаи, които сме срещали. Но и един от най-специалните…

Дори и само едно от изброените състояния може да бъде достатъчно, за да убие Никой. Но Никой вече трети ден се бори за живота си така както само едно куче може. Когато го посещаваме, той усеща, че нещо се случва и използва всичките си сили, за да се опита да се изправи и да ни поздрави. Е, Никой едва успява да застане на 4 лапи и мигновено се олюлява на някоя страна, но ако го посетите в клиниката не му казвайте, защото той  все пак е куче, а няма нищо по-вярно от спасено куче. И последното нещо, което искаме той да научи е, че не се справя добре.

Когато погледнете тези очи, можете ли да повярвате, че те не ви виждат? Не сме сигурни на какво се дължи това, но Никой не вижда и съдейки по объркването, което това предизвиква в него, той е загубил зрението си съвсем скоро.

Така Никой се бори в мрак със силно агресивно заболяване в напреднала фаза и опасна за живота травма. Организмът на Никой е много слаб и единственото му оръжие е борбата остава неговата воля за живот и…ние, нашата подкрепа.

Дори в момента, няколко дни по-късно, когато Никой показва подобрение, той не е вън от опасност. Нямаме представа колко време ще продължи лечението му, а интензивната грижа за Никой в най-добрата клиника в България всеки ден възлиза на 100лв.

Бихте ни попитали защо не се откажем…Ще ви отговорим – защото Никой заслужава повече. Защото Никой е невероятен борец и докато има капка сила, той ще иска да продължи, да се изправи и да започне да тича отново. Но за да направи това Никой се нуждае от нашата помощ, нуждае се ние да не се предаваме и да не взимаме най-лесното решение.

Помогнете ни да дадем шанс на Никой и отделете малка сума за него, като я изпратите на нашия Пейпал акаунт или по нашата банкова сметка.

bulgaria@letsadopt.net

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за куче Никой

=====

21 Декември

Днес, седмица след като намерихме Никой, не можем да започнем с новините, на които всички се надяваме.

Под лекарските грижи Никой успя да пребори последствията от черепно-мозъчната травма. За няколко дни в клиниката Никой отбеляза неочаквано подобрение – възвърна чувствителността в лапите си, започна да се храни, започна сам да поддържа температурата си, успяваше да се изправи, а ние започнахме да обмисляме настаняването му в приемен дом. И когато споделихме радостта си с вас, Нйкой внезапно се влоши – само за ден получи няколко гърча и състоянието му се върна в изходна позиция.

Днес посетихме Никой в клиниката. Опита се да се изправи, но не успя. Няма нужния контрол над лапите си, за да го направи. Има водниста диария, често се напишква, трепери и е видимо неориентиран. Изключително отпаднал е. Не ни вижда. Това което ни дава надежда е, че Никой все още се храни, не губи апетит, чува ни, реагира на гласовете ни, а температурата му е в нормата. Опитва се да се изправи.

Искаме да благодарим на всеки, който повярва в Никой, повярва в нас и ни изпрати помощ за него.

Виолета, Анета, Вяра, Ана, Маргарита, Димитър, Славица, Станимира, Екатерина, Александра, Анелия, Гергана, Ангел, Хари, Кристина, Михаела, Анелия, Вероника, Радина, Петра, Ана, Момчил, Албена, Цветелина, Яна, Ферди, Адела, Наталия, Десислава, Росица, Мария, Петрова Р.В, Константин, Траян, Теодор,  Ана, Слава, Кристиана, Ивелина и други, чиито имена все още не знаем, тъй като достъп до тази информация получаваме с работен ден закъснение…Мили хора, вие сте ангелите на Никой. Вие сте Коледата тази година. Благодарим ви.

Оставяме ви с тази негова снимка. Това е той непосредствено преди състоянието му да се влоши.

Ганата е коварно заболяване. Тя протича остро и продължително. Боледуването се описва с внезапни сривове в състоянието, често някой от тях се оказва фатален. Шансовете не са в полза на Никой. Всъщност от самото начало не са, но никога не са били толкова ниски, колкото са в момента. 

Но Никой все още се бори и докато това е така, ние ще правим всичко по силите си за него. Благодарим ви, че сте с нас, благодарим ви, че сте с него.

=====

23 Декември

Защото Никой бе Някой…

В събота сутринта състоянието на Някой се влоши значително. Той не реагираше нито на шумове, нито на докосване. Температурата на тялото му бе 35-36 градуса, при нормална 38, а лекарите не успяха да го затоплят в продължение на два дни въпреки усилитията, които полагаха. Липсваха основни рефлекси като този на зеницата спрямо светлината, челюстта и задните му крачета бяха застинали в спазъм и не помръдваха.

Днес системата, прикачена към тялото на Някой, не успяваше да влее физиологичен разтвор и лекарства венозно, защото тялото му не ги поемаше.

През последните 2 дена разговаряхме с 4ма различни ветеринарни лекари за състоянието на Някой. Всички до един потвърдиха, че път назад нямаше, шансове Някой да се подобри също.

В това състояние нито ние, нито лекарите знаехме със сигурност дали Някой не чувстваше нищо или изпитваше силни болки, които не бе способен да изрази, заради липсата на контрол над тялото си.

Колкото и да ни се искаше да продължим да се надяваме, трябваше да признаем пред себе си, че битката бе загубена и че не можехме да рискуваме гаснещият Някой да продължи да изпитва болка.

Някой спря да диша още преди да успеем да поставим веществото за спиране на сърчицето, малко след като поставихме упойката. Изглеждаше спокоен. Много спокоен.

Тичай на воля, момче. Никога няма да те забравим. Прощавай, че те намерихме толкова късно и не успяхме да помогнем. Опитахме, но не успяхме…

“Днес се убедих, че лудостта ми е заразна и това толкова много ме зарадва…

До офиса имаше 4 бебета котета. Страхотни пухчовци. Живееха в един двор, диваци.

 

Показах ги на целия офис и всички толкова им се радваха. До петък бяха красиви, пухкави сладури. Обаче през уикенда явно се бяха научили да излизат извън двора.
Тази сутрин намерихме най-красивият от тях…пред вратата на офиса. Не разбрахме, какво точно се е случило, но си беше отишъл.

Когато в края на деня една от колежките си тръгна и ги видя на улицата, където колите прехвърчаха, сама каза, че трябва да направим нещо за тях. И само за секунда успя да сграбчи две от общо три диванета. И след това…часове наред половината офис дебна третия дивак.

Храна, мяукане (от наша страна), лазене под коли, молби към шофьорите (да не палят колата, защото котето е някъде там), челници,  още мяукане, надрани ръце, изцапани дрехи, погледи на изумени хора…Късно вечерта успяхме да го хванем.

Сега са в банята в офиса (само там няма СОТ) в транспортна клетка, сгушени, но поне няма коли, кучета и лоши хора. Мръсни, гъбясали, хем диваци, хем като ги гушнеш и стават топченца, но с тенденция да станат много красиви.

Това, което най-много исках да споделя с вас, е че след като всички в офиса се шегуват с лудостта ми към животните, днес поне 10 човека, включително и шефката ми, залягаха под колите, мяукаха и предлагаха помощ и идеи, как да хванем дивачето.

Лудостта е заразна и това е толкова хубаво…”

Така синеокият Бойко, мандаринената Джинджарела, и спокойната Лейзи бяха спасени от група невероятни хора от опасната среда на натоварена уличка в центъра на София.

Бойко, Джинджарела и Лейзи търсят свои семесйтва. Ако искате да осиновите някой от тях, оставете коментар или ни пишете на bulgaria@letsadopt.net.

Цялата история и главните герои в нея проследете в шеговит разказ от снимки, направен от самите агентите-спасители, тук.

Също споделете тази история в на стената на профила си и развеселете своите приятели с нея. А може и да заразите някого с нея, защото светът е голям и прекрасни хора дебнат навсякъде.