Category Archives: За размисъл

Нарекохме я Скай

Днес щяхме да ви разкажем за Скай, да ви призовем да я подкрепите и да й стискате палци в борбата за живота й. Уви, последното вече няма смисъл…

Моля, дочетете историята на Скай до края.

Let's Adopt Bulgaria, SkyСкай бе намерена на 11 май с огромен корем, неадекватна, неспособна да се движи и с кърващя задна част на тялото. Маца постъпи по спешност в Централна ветеринарна клиника. Към онзи момент вярвахме, че Скай е бременна и се затруднява с израждането на мъниците.

Рентгеновите снимки и ехографа, обаче, разкриха тревожна картина:

– Скай имаше счупена челюст и разкъсана матка;
– Скай имаше 4 мъртви плода в себе си;
– коремът на Скай беше пълен до пръсване (съвсем не преувеличаваме) с газове и вещества, резултат от процеса на разлагането на плодовете в нея в продължение на най-малко 4 дни.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Екип от лекари извърши спешна животоспасяваща операция за отстраняване на матката на Скай и разложените плодове.
Let's Adopt Bulgaria, Sky
Скай преживя операцията и постепенно започна да поддържа сама телесна температура. С риск от развиване на сепсис или ДИК синдром, и необходимост от спешно кръвопреливане, Скай остана под постоянно наблюдение в интензивното отделение на клиниката.

В ранната сутрин на третия ден от престоя си в клиниката, Скай внезапно си отиде. Причината – нараняване на хранопровода и скъсване на некротизиралата тъкан, образувана в резултат на нараняването. След като в продължение на дни Скай е умирала на улицата, след тежка операция и две денонощния на интензивна грижа, Скай се е задушила от съдържимото на стомаха, навлизало в гръдния й кош и през хранопровода.

Не ви разказваме тази история, за да развалим неделното ви настроение. Разказваме я, защото съществуват причинно-следствени връзки в нея, които трябва да изясним.

Не знаем как Скай е пострадала. Няма и значение. Но знаем, че ако маца бе кастрирана, може би нямаше да пострада (бременните животни са много по-уязвими), а дори и пострадала, организмът й щеше да намери сили да оздрави хранопровода, да пребори възпалението и Скай вероятно днес щеше да е все още с нас.

Кастрацията е единственият човечен начин за намаляване на популацията от бездомни животни. Кастрацията е и сигурен начин за удължаване на живота на бездомника. 

Имате ли бездомник, за когото се грижите? Кастрирайте го. Ще направите оцеляването за него много по-лесно, ще удължите живота му, ще спасите него и бъдещите му поколения от бавната и мъчителна смърт на Скай, ще сте част от решението в борбата за намаляване на огромния брой бездомнчета в България.

Помислете.

Let's Adopt Bulgaria, Sky

Къде сте нужни тази неделя

В началото на 1967 в Пенсилванския университет учени провели следния експеримент:

В част първа на експеримента кучета били разделени в 3 групи, като на всяко куче била поставена жилетка. Кучетата от група 1 били оставени с жилетката в продължение на известно време и след това освободени. Всяко куче от група 2 било сдвоено с куче от група 3 по следния начин: когато през тялото на куче от група 2 преминавал слаб ток (целта на тока била да създаде неприятно усещане), през тялото на съответното куче от група 3 преминавал ток със същата сила и продължителност; когато куче от група 2 натиснело с лапа лост, токът спирал, както за кучето от група 2, така и за съответното куче от група 3. По този начин за кучетата от група 3 неприятното усещане, създадено от преминаването на ток, започвало и спирало в произволен момент от времето, представлявайки явление, над което кучето нямало контрол.

Learned Helplessness

В част втора на експеримента същите групи кучета били поставени в клетки. По средата на всяка клетка се издигала ниска преграда, която кучето можело да прескочи. По пода на всяка клетка периодично протичал слаб ток, като кучето можело да спре това, прескачайки преградата по средата на клетката. Кучета от група 1 и 2 бързо открили, че прескачайки преградата, неприятното усещане от протичащия ток изчезвало. Кучетата от група 3, обаче, оставали неподвижни на пода и единствено скимтяли, изчаквайки неприятното усещане да спре.

Този експеримент бележи началото на теорията за синдрома на придобита безпомощност. На кратко теорията гласи, че ако човешко същество (или животно) е изложено в продължение на достатъчно време на неприятен стимул, който не може да бъде избегнат, то човекът (или животното) започва да вярва, че изложен отново на неприятен стимул, каквото и да направи, ще се провали.

Защо ви разказваме това?

Защото една значителна част от хората в България отдавна са спрели да се опитват да прескочат своята преграда или иначе казано една голяма част от българското общество се чуства безпомощно и вярва, че всяко усилие е обречено на провал. Отделете няколко минути и се опитайте да си спомните кога за последно опитахте да прескочите своята преграда. Кога за последно станахте свидетел на нещо нередно, неморално или незаконно и се опитахте да го преборите? И бъдете сигурни – не ви упрекваме.

Кучетата от група 3 се научили да прескачат преградата. Това се случило като хората, провеждащи експериметна, хващали кучето, повдигали го и премествали лапите му една по една първо към, а след това и над преградата. Така няколко пъти и кучетата започнали сами да прескачат преградата, за да избегнат неприятното усещане от преминаващия ток.

В нашия живот, обаче, няма кой да ни помогне. Напротив, състоянието на безпомощност и убеждението, че нищо не може да се промени могат и са удобни за властимащите.

Самото изграждане на този синдром се превръща във вашата клетка. Дори да се опитате да избягате, докато продължавате да смятате, че от вашият избор нищо не зависи, винаги ще носите клетката със себе си.

Тази неделя се състои едно от най-важните допитвания до българския народ – референдум за електронното гласуване. Тази неделя сте нужни на себе си, на близките си и на нас пред урните. Тази неделя трябва сами да прескочите преградата си.

И ако се изкушавате да си кажете, че вашият глас е само един в море от много и няма значение, следователно не си струва, помислете над следното:

Докато Ния се бори в клиниката, Мърни се възстановява във временен дом, Ноа е осиновен, Том се подготвя да замине към своя нов дом, Балкан е с новото си семейство от няколко дни, Рошко обикаля света с осиновителите си, Найден живее втори живот, Барки минава тичайки 4 километра на ден, а историята на четирите мъника на починалия дядо Георги обикаля България; докато всичко това се случва, съществуват стотици, вероятно хиляди кучета и котки, които са в беда, болни, пострадали, изоставени и умиращи. Това са кучета и котки, на които никой няма да успее да помогне.

И ако Мърни е само един спасен в море от хиляди, които се нуждаят, струва ли да го правим? Предпочитате ли свят, в който Мърни си отива сам и бездомен под колата, под която живееше, Ноа е труп до метространцията в София, Том не е получил шанс и с две счупени крачета е загинал на улицата, Балкан е петно на булеварда, Рошко живее в дома на хората, които го малтретираха, Найден е евтаназиран, Барки – също, а мъниците в дома на дядо Георги бавно си отиват от глад? Едва ли…

Ние не можем да спасим всички, но ще спасим колкото можем, а в неделя – в неделя ще сме пред урните.

Барки, който беше парализиран

Барки, който беше парализиран

Смути – светът я изостави

Вярвахме, че с времето истории като тази ще станат по-лесни за разказване. Но уви, не сме били прави. Това е една несправедлива и много тъжна история. Моля, продължете да четете…

Беше неделя и пътувахме към малко селце в северна България. Движехме се по магистрала, когато вдясно от пътя на малка купчина асфалт забелязахме коте, свило глава към гърдите си и обърнало гръб към трафика.

Бавно се приближихме към нея. Когато я хванахме, тя не се възпротиви и се остави да я качим в колата.

Докато пътувахме към Централна ветеринарна клиника, разгледахме състоянието на Смути – задната част на тялото й бе покрита с изпражнения; предната й лапа бе подута, кожата се бе пропукала и от мястото изтичаше гной; по муцуната и гърдите на Смути имаше гъст секрет; Смути кашляше ужасно и имаше странни тикове с брадичката. Смути не миришеше добре; миришеше като коте, което си отива.

Let's Adopt Bulgaria - Smoothie

Оставихме Смути в ръцете на лекарите, продължихме към северна България и зачакахме обаждане от клиниката. В онзи момент вярвахме, че Смути е била изоставена край пътя и в продължение на дни е оцелявала без вода, храна и подслон, организмът й е отпаднал и е започнала да си отива. Но, не, не беше това…

Само час по-късно д-р Генов от Централна ветеринарна клиника ни се обади и новините не бяха никак добри – Смути се бореше с панлевкопения, вирусно заболяване, което протича много остро и с висока смъртност. Смути имаше анемия, вторична пневмония и ужасен абсцес в долната част на лапата. Спешните мерки и усилия на лекарите не успяха да помогнат и няколко часа по-късно Смути си отиде.

В нашия свят Смути щеше да бъде ваксинирано, здраво и щастливо коте. В нашия свят Смути щеше да бъде лекувана, обичана и нейните стопани щяха да са останали с нея до края.

Смути е била нечие красиво коте, но се е разболяла и от радващ очите дворен аксесоар се е превърнала в нелицеприятна тежест. Когато е започнала да си отива, нейният свят я е изоставил върху купчина асфалт на магистралата.

Моля, бъдете част от нашия свят и СПОДЕЛЕТЕ. За Смути.

Как Тъжко не стана Лъки

Тъжко

Тази нощ малко след полунощ Тъжко се бореше със сетни сили да остане с нас, докато спешният екип на клиниката правеше всичко възможно да му помогне.

Тъжко беше много слаб, тежеше едва 250 грама. Затрудняваше се да диша, а от нослето му изтичаше гъст секрет. Температурата на Тъжко бе неизмеримо ниска. Тъжко бе силно обезводнен и анемичен – вените му бяха като конци.

Тъжко

Намерихме Тъжко на едно от най-посещаваните места в Пловдив – на метри от Пеещите фонтани. Около и покрай Тъжко имаше и минаваха хора. Тъжко бе изкарал поне ден на алеята в парка, забил нос в земя, самичък и агонизиращ. Тъжко е търсил помощ и бавно си е отивал, докато хиляди, без да преувеличаваме, хиляди хора са минали покрай него и не се помогнали.

Тъжко

 

Тъжко се предаде се в ръцете на лекарите, малко след като успяха да поставят абокат, за да започнат венозно лечение и малко преди да успеят да го включат на системи и кислород.

Било е късно. Тъжко не е имал шанс.

Тъжко можеше да бъде Лъки. Някое детенце някъде можеше вече да чака с нетърпение да бъде изписан от клиниката, а само след дни едно семейство можеше да има малък, щурав и забавен приятел, заради който да забрави телевизора. Тъжко можеше да бъде Лъки, ако само няколко часа по-рано един човек бе опитал да помогне.

В крайна сметка колко трудно мислите е да спасите едно малко коте? Жалко за Тъжко, жалко и за вас…

Днес евтаназирах твоята котка

Днес поехме чужда отговорност и изпълнихме чужда задача. 

Бианка, на която дадохме име, за да й дадем ново начало макар и за кратко, вече е ангелче и ние не можем да направим нищо повече за нея. Но сме длъжни да опитаме да променим бъдещето за следващите, застрашени от нейната съдба, като ви разкажем за нея.

Днес ние, които винаги се борим до последно, понякога против мнението на лекарите, взехме решение да евтаназираме прекрасно добро невинно създание. За Бианка е било твърде късно дълго преди тя да стигне до нас. Когато я видяхме за първи път на гърдите й се беше настанил огромен, грозен, червено-син тумор – канцерогенно образувание с големината на половин юмрук, приличащо на покрита с кожа топка дебели червеи, и причинило безброй метастази в белите дробове.

Безбройните снежинки, които виждате в белите дробове на Бианка, са разсейките на тумора; самият той е огромната топка, която виси от гърдите й.

На около 5-6 години, Бианка бе чистичка, снежно-бяла, жално слаба и много красива. Със стопроцентова сигурност домашен любимец, Бианка не беше кастрирана. Некастрирани животни, които не водят полов живот, редовно заболяват от злокачествени тумори на репродуктивните органи. Често в добавка към некастрирането престъпно необразованите стопани добавят още отрова – хапчета против разгонване. Комбинацията от некастриране и хапчетата против разгонване е жестока рецепта за мъчителна смърт.


Стопаните на Бианка вероятно са забелязали тумора навреме, когато е можело да бъде премахнат оперативно. След консултация с ветеринарен лекар обаче средствата, необходими за отстраняване на образуванието, са им се досвидяли. Вероятно когато туморът е бил само малка подутина те са се надявали на грешна диагноза, и с времето са осъзнали смразяващата истина.
Всичко това ние наричаме престъпна небрежност. Тези хора собственоръчно са отговорни за смъртта на красивата Бианка. Знаем, че сега стопаните плачат, чувстват се виновни, не могат да си простят бездействието и незнанието. Да, така силно боли от неправилно взето решение и пренебрегването на проблем до последния момент.

Днес ние поехме чуждо бреме, взехме чуждо решение, и евтаназирахме ВАШАТА котка. Останахме с нея докато лекарите биха инжекцията, и я гушкахме докато заспа.

Днес ние плакахме вместо вас.

Разкажете на всички за Бианка, споделете историята й. Нека повече стопани на домашни любимци видят наживо страшните последстия от некастрирането, хапчетата против разгонване, игнорирането на сериозен здравословен проблем, и спестяването на 90лв за навременна операция.

Разкажете за Бианка..