Преди да ви разкажем за Марти, искаме да споделим две неща. Първо той е най-тъжният котак, когото сме срещали и второ… всеки миг, в който четете това, може да бъде последен за него. Така че, ако вярвате в Господ, молете се.

Неделя, градче в северна България, хубаво време, щастливи хора, нищо необичайно, освен един незабелязано умиращ котарак. Рижав, слаб, олюляващ се, неспособен да се задържи прав, Марти е забелязан от местна група от доброволц, която потърсила съдействие чрез страницата си. Друг добър човек приютил Марти у дома и така той стигнал до ветеринар.

Инфектирани и некротизирали рани покривали тялото му, а кръвните изследвания показали тревожни новини – силна анемия и много високи левкоцити, показател за активна инфекция.

Марти… е умирал бавно докато никой не е забелязвал.

Лекарите в Плевен направили най-доброто, на което били способни и изразили опасения, че Марти можел и да не преживее нощта. Котан се нуждаел от интензивни грижи и постоянно наблюдение в денонощна клиника. Спасителите започнали да търсят помощ и така историята му стигна до нас.

Час след като научихме за Марти, поехме на път към него. Няколко часа по-късно той бе настанен в Централна ветеринарна клиника в София и от тогава екип от лекари се бори с всички налични средства да го задържат при нас, но новините не са добри…

Марти не успява да поддържа сам телесната си температура. В момента въпреки усилията да го затоплят тя е едва 34 градуса. Показателите на бъбреците и черния му дроб са силно тревожни и показват сериозни изменения във функционирането им. Марти повръща и уринира кръв…

Както ви казахме в началото, всеки миг може да е последен за Марти.

===

Сутринта на 20 Март, 2015

Посетихме Марти в клиниката. Добрата новина е, че Марти е все още с нас. Лошата новина е, че състоянието му е изключително сложно.

Заради лошото състояние на бъбреците и черния дроб на Марти, повечето от средствата, до които лекарите биха прибегнали за стабилизирането му, са неприложими.

Марти не се храни сам, а с помощта на спринцовка. Не успява да задържи храната и това създава предпоставки за допълнителни състояния като чернодробна липидоза. Поставянето на хранопроводна сонда, обаче, е невъзможно, защото слабият му организъм не би понесъл упойка. Интравенозното хранене също би било много опасно, заради огромната гнойна рана под брадичката на Марти, в близост до която се намира вената, която лекарите използват за целта.

Дали състоянието на органите на Марти е моментно, дължащо се на остър процес, или хронично и трудно обратимо, не знаем.

===

Следобед на 20 Март, 2015

Марти се бори.. Днес му бе прелята кръв. Това се прави контролирано, бавно и в продължение на няколко часа, защото въпреки, че кръвта се тества за съвместимост, има опасност от алергична реакция.

Състоянието на Марти продължава да е критично. Той има хипокалцемия, ниски нива на калций, което често се наблюдава при критични пациенти. Калцият е нужен за жизнено-важни клетъчни процеси като например регулация на сърдечн-съдовите контракции. Марти е получил калций венозно, също под постоянен контрол и много бавно, в течение на няколко часа, тъй като процедурата е опасна за сърцето.

Не можем да ви гарантираме, че Марти ще се справи, но ви обещаваме, че ще направим всичко по силите си.

Следобед на 23 Март, 2015

С тежко сърце ви съобщаваме, че Марти си отиде…

Котан успя да докосне хора от цял свят, които дни наред изпращаха сила и молитви. Марти не умря на улицата, самотен и победен. Той си отиде спокойно, сгушен на топло място, заобиколен от загрижени хора. Тежкият живот, нараняванията и липсата на навременна помощ се оказаха твърде голям товар.

Закъсняхме да помогнем на Марти, но осигурихме спокоен край на един тежък живот. Ние няма да забравим Марти.

Благодарим ви, че мислихте за котан. Че му дадохте шанс.
Благодарим на хората, които го забелязаха в последния му час.

СПОДЕЛЕТЕ историята на Марти.

* Разходите за лечението на Марти ще бъдат покрити благодарение на международната общност на Летс Адопт.

Това, което ще прочетете, е една съвсем истинска, макар и поразяващо невероятна, история, развила се вчера на бул. България в София.

“Човек.. Току-що един младеж ми замери колата с камък!!!

Младежът не хареса факта, че спрях на жълт светофар – след като бях натиснала спирачки отдавна защото виждах, че пред мен кола прави обратен и вероятно ще ме забави – и умишлено едва не се заби в задницата на колата ми, при което бибипкаше нонстоп около 30 секунди. Извъртях се да го видя и си разменихме изкрещяни любезности и съответната пантомима. След което аз се обърнах отново напред и продължих да говоря по телефона с брат ми, на слушалки.

Какво бе изумлението ми да чуя пукване и изгрополяване по задното стъкло, и, поглеждайки в огледалото, да видя, че младежът, и девойка, седяща до него, която не бях забелязала преди, се хилят победоносно, а ръката на младежа виси навън през отворения при студено и дъждовно време прозорец!

Ти представяш ли си?

Този човек ми замери колата с камъче!

И това не е всичко.. Тръгнахме като светна зелено и той ме изпревари с мръсна газ, разминавайки се с колата ми на милиметри, а девойката размахваше ръка, увенчана със среден пръст, през нейния прозорец.. Брат ми каза що не снимаш колата и да подадеш жалба в полицията. На следващия светофар, под моста на НДК, отворих прозореца и го снимах, все още със слушалки и с брат ми на телефона. При което младежът, вероятно видял, че го снимам, изскочи от шофьорската врата, ЗАМЕРИ КОЛАТА МИ С ДРУГО КАМЪЧЕ ДОКАТО ТИЧАШЕ КЪМ МЕН, и като стигна се надвеси през отворения ми прозорец, крещейки защо ме снимаш ма, пачавро, ще те смачкам..

За зла беда левият прозорец на колата ми не се затваря, хаха, стига нагоре до средата и се връща обратно до долу, затова при неуспешен опит да затворя стъклото и да се защитя, се престорих на смела и му казах – удари ме, ела и само ме удари. Младежът, остри черти и ниско чело изкривени в неандерталска гримаса, остана надвесен над мен няколко секунди, бълвайки помия и заплахи, но за щастие не се осмели да ме удари. И се върна в колата си.

Звъннах на 112 и ще заведа оплакване в КАТ и полицията, по техни инструкции.
Ти представяш ли си..

И потресаващото е знаеш ли какво!?! С брат ми се усетихме, че ТОЗИ ЧОВЕК ВЕРОЯТНО ДЪРЖИ КАМЪЧЕТА ВЪТРЕ В КОЛАТА СИ! Защото той не излезе навън да вземе камък, а и те не се намират по улиците където минават колите. Той ме замери два пъти, и втория го видях челно, отработен жест сякаш прави жабка в езеро! Този младеж вероятно има набор камъни вътре в колата си, и замерва колите по улиците!?!

Просто нямам думи.. нямам.”

Ако не искате това да се случи на вас; ако смятате, че е важно да спираме такива прояви на място, защитавайки следващия потенциален потърпевш – СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ.

Поета отговорност.

Преди няколко месеца един наш добър и съвсем не безпомощен познат поиска съдействието ни със случая на животинчета в беда. Той обеща, че ще им намери домове извън България ако ние поемем задачите, необходими за свършване тук. Въпреки, че щеше да ни натовари допълнително, се съгласихме да помогнем. Свързахме се със спасителката на котетата, организирахме преглед и престой в клиниката, записахме котетата на наше име – въпреки, че дължахме пари, и от клиниката ни бяха помолили да не поемаме нови случаи. Снимахме животните, изпратихме снимките. Нашият добър познат заплати всичко, както бе обещал.

Двете котета зачакаха в клетките. 

Два месеца по-късно те все още чакат. 

Сметките им са платени, но домове няма. Нашият познат постепенно изчезна. Оказа се, че той е “претоварен” и с една последна обобщаваща и душепрочистваща критика към всички, които прехвърлят проблемите си върху него – той прехвърли своя върху нас.

И така, какво значи поета отговорност? Често се чудим над този въпрос..

Сега сме в следната ситуация – можем да изхвърлим две души на улицата, след като са прекарали последните два месеца в затвор, но на топло и с храна по часовник. Или можем да се обърнем към вас и заедно да поемем чуждата отговорност, за кой ли път, намирайки домове.

Запознайте се с Йецира и Софчо. 

Йецира е млада котка, на не повече от две години, и с два зъба в устата. Това, според лекарите, вероятно се дължи на прекарана сериозна инфекция на устната кухина. Маци е напълно здрава, но ужасно стресирана. Когато я снимахме, тя опитваше да се слее с масата. Йецира е в ЦВК вече втори месец, затворена в клетка с решетки, уплашена, неразбираща..

Софчо е малко коте, напълно здраво и напълно нещастно от прекараните в тясно малко пространство два месеца. Той е мил, черно-беличък, много обича да се гушка и също не разбира защо не може да потича малко на широкото.

СПОДЕЛЕТЕ историята на Йецира и Софчо, и нека ги извадим от клетките преди да забравят какво е да си котка. СПОДЕЛЕТЕ, за да бъдем отговорни, ако не към другите то поне към себе си.

22 Април, 2015

С радост споделяме, че Софчо е щастливо задомен. Остава да намерим дом за милата Йецира, която е подслонена временно при добър човек. Изпратете ни съобщение тук, за да осиновите маци.

 

Стари приятели и нови познати. Тези от вас, които следят страницата, едва ли имат нужда от пояснение коя е Милка и едва ли са учудени, че й търсим печка.
Ние също ви обичаме.

За останалите, които споменават конспирация, мълчание и пунктове за връщане на желязо.. малко пояснения:

#КОЙ е Милка и как започна всичко?
Кликнете на линка за пълната история на Дядо, Милка, Меги и Лъки.

Коте Меги на Милка, щастливо осиновено

Къде отидоха да живеят Милка и Лъки

Милка в новата година

Защо не споделяме адреса на Милка?
Защото трябва само да отидете в с. Губислав и да попитате за нея, и ще ви упътят. Адресът е там, някъде, в храстите, на склона, всъщност..

Защо не отговаряме веднага?
Защото сме в пункта за желязо с всички печки, които събрахме досега. :D

А сериозно?
Ние много ви благодарим за това, че се отзовахте. Защо не отговаряме веднага на коментари от желаещи да помогнат хора? Вероятно защото сме на работа, защото гледаме децата си, или защото водим разговори с други добри хора, предложили помощ, и мислим коя печка става, коя колко е далеч и как да организираме транспорт.

Вече почти приключваме, скоро ще съобщим добрите новини, затова останете с нас. :)

Ако се запознаете с Клатушко, ще се случат две неща: първо, бързо ще го заобичате и второ ще ви стане ужасно мъчно за него… Защото веселото и закачливо заглавие на статията ни всъщност описва неговата походка:

Съвсем мъничък и котенце на дворна маца, Клатушко, още познат като Мики, се разболял – започнал да повръща, вдигнал много висока температура и само в рамките на часове спрял да се движи, а малко по-късно загубил съзнание. Навременната реакция на неговата спасителка и усилията на лекарите в Нова Загора спасили Клатушко – той се съвзел, укрепнал, започнал да се храни. Дни след приключването на терапията с антибитоици, обаче, Клатушко започнал да ходи неумело, първо успявал да направи десетина крачки, след това по-малко и така докато загубил способност да направи стъпка-две без да се строполи на земетя.

От няколко седмици Клатушко е с нас. След преглед в Централна ветеринарна клиника и проведена терапия с преднивет отхвърлихме съмненията за възпаление или увреждане на малкия мозък на централната нервна система.

Неспособността на Клатушко да ходи, в същото време имайки добри рефлекси на всяко едно от крачетата си, е изключително специфична. За да се опитаме да разберем какво се случва с Клатушко, ще потърсим ядрено магнитен резонанс с висока точност и който да може да бъде настроен да сработи с коте, което тежи едва килограм. Така се надяваме да успеем да погледнем в Клатушко и да разберем какво му има, дали може да бъде излекувано и ако не, дали Клатушко би могъл да живее с него. 

 

 

1 февруари, 2015

Благодарение на вашата подкрепа успяхме да съберем нужната сума, и във вторник, 27 януари, Клатушко отиде на магнитен резонанс. Беше притеснително събитие защото, бидейки на място ни бе невъзможно да не се тревожим за анестезията, която понякога може да коства живота на пациента. Особено се притеснявахме защото ни се струваше, че самият неврологичен проблем на котенцето може да го прави по-уязвимо.

 

 

За щастие всичко мина добре, Клатуш заспа спокойно, бе наблюдаван по време на цялата процедура от лекар, прекара чисти два часа в магнитния резонанс (пристигнахме на мястото в 17:00, а си тръгнахме в 20:45), на няколко пъти техниците говориха с лекуващия му лекар по телефона, настройваха антената и сменяха позицията на котанчо, за да получат оптимално ясна картина от инструмента, предвиден за хора.

 

След като лекуващият лекар на Клатушко, д-р Василев от Централна ветеринарна клиника, разгледа изображенията от магнитния резонанс, ето неговото заключение (свободен преразказ от нас) – проблемът на котанчо е функционален, а не анатомичен. Това означава, че няма видима аномалия, примерно травма или кост, която да притиска гръбначния нерв някъде по продължение на гръбнака. Проблемът вероятно е в обвивката на гръбначния мозък – възможно е състоянието да е свързано с атрофия на обвивката, или тя да не е добре образувана. Това причинява импулсите да се провеждат с неправилна скорост и Клатушко не може да контролира крачетата си. Според д-р Василев евентуално тялото може да се напасне на тази крива скорост на нервните импулси, и Клатуш да се научи да живее така. Не се препоръчва инвалидна количка или каквито и да е помагателни средства.

 

 

И така, Мики Клатуш остава с тази диагноза, а ние продължаваме търсенето на Неговия Човек. Ако малкото котенце с голямата походка ви е докоснало, и имате местенце за него у дома, изпратете съобщение до страницата ни, за да ви разкажем повече.

Междувременно, оставете добра мисъл за Мики Клатушко тук.