Беше делничен ден. Краят на седмицата приближаваше, хората бързаха, движението беше натоварено. Движехме се по четирилентов булевард, пътувахме към офиса и обмисляхме какво още трябваше да свършим преди края на работния ден. Тогава не предполагахме, че само след секунди щяхме да видим последните крачки на Хефе…

Случайно погледнахме встрани – по левия тротоар на булеварда бездомно куче се опитваше да хване сиво-кафявo нещо голямо колкото юмрук. След неуспешен опит да намери укритие на празния тротоар, нещото сви към булеварда. В този момент успяхме да видим – малко коте със сетни сили се опитваше да се спаси, а бягът за живота му представляваше объркана поредица от тичане, залитане, спъване, падане и пак тичане. Насреща се задаваше голям камион, а вдясно от нас бързо се движеше лека кола. Дори и да избегнеше камиона, котето щеше да завърши под колата до нас, дори и да избегнеше колата до нас, кучето все още щеше да го преследва. В този момент и без опции за път назад, котето вече се намираше на булеварда, камионът го приближаваше, а колата вдясно от нас се опитваше да ни изпревари…

Настъпихме педала на газта, изпреварихме колата вдясно, завъртяхме автомобила и го спряхме напречно на движението. Шофьорът на камиона, забелязал, че нещо се случва, намали, успя да заобиколи котето и едновременно с това попречи на кучето, което виждайки огромния камион, се отказа да преследва котето. Колата вдясно от нас спря, а ние, вече слезли от нашата, видяхме последните крачки на Хефе – задните лапи се опитваха да изпреварят предните, предните поддаваха и се огъваха под тежестта на тялото, очите му сякаш не виждаха, ушите не чуваха, а въздухът не достигаше. В един момент Хефе просто спря и заби нос в асфалта. Последваха няколко ужасно дълги секунди, в които Хефе не помръдна – нито докато го приближавахме, нито когато го взехме в ръцете си, нито когато го гушнахме в колата. И докато няколко очевидеца на случката се приближиха към нас, за да проверят как е котето, а ние се опитвахме да се сетим за най-близката клиника, Хефе се размърда, първо съвсем леко, след това повече, а най-накрая се скри под седалката ни… В този момент знаехме, че всичко щеше да бъде наред.

Хефе беше добре. Беше ужасно мръсен, много слаб, обезводнен и само страхът успяваше да го задържи буден – очите му се затваряха, главата се олюляваше и се унасяше в неспокойна дрямка. Малко храна, чиста вода и половин час по-късно Хефе заспа. Заспа и засънува:

След няколко часа непробуден сън, Хефе отвори очи. Ужасно гладен и мнго жаден, Хефе бе готов за ново начало:

Няколко дни по-късно можем да ви уверим: Хефе е невероятно коте. Останете с нас, за да научите как се справя той днес, а дотогава помислете дали не ви е нужен малък, рошав и игрив приятел. :)

За да осиновите Хефе, пишете ни на

bu******@le*******.net











 или изпратете съобщение до нашата Фейсбук страница.

Моля, помогнете на Хефе и споделете тази кратка история със своите приятели във Фейсбук.

Това е една от онези истории, за които е трудно да повярваме, че пишем. Една от онези истории, в които главният герой, въпреки ред неволи и ниски шансове за оцеляване, е все още сред нас…

Представяме ви Трохичка и тя е точно толкова голяма:

Не знаем какво се е случило с Трохичка. Вероятно загубила котешкото си семейство, останала сама, голяма колкото юмрука ви, тя някак е оцелява без помощ. Била е гладна, била е слаба, вероятно – болна, бягала е, крила се е, страхувала се е, изпитвала е болка. О, да, силна болка…

Трохичка е намерена от учител в близост до училището, в което преподава. Слаба, изплашена и с влачещи се задни крачета. С малко ловкост и без да се отказва, учителката успяла да улови Трохичка. Бърза консултация с местна клиника по телефона очертала недобра диагноза за Трохичка – вероятно нараняване на гръбнака, висок риск от липса на чувстивтелност и контрол в задната част на тялото,  очаквана препоръка за евтаназия…

Тогава учителката започнала да търси помощ. В интернет, сред приятели, близки, познати, във форуми и така докато историята на Трохичка не стигнала до нас.

Още на следващия ден в кутия за обувки малката Трохичка замина към Централна ветеринарна клиника и днес, няколко дни по-късно, новините за Трохичка са добри.

Трохичка има волеви контрол над отделителните си функции и не само – гръбнакът й е по всяка вероятност здрав, а състоянието на задните крачета, свити в непривична поза и влачещи се безполезни след нея, се дължи на счупена тибия в едно от крачетата и обща мускулна слабост, резултат от липса на добра, а понякога каквато и да е храна. Всъщност Трохичка е толкова слаба, че в момента операция на крачето не може да бъде извършена, организмът й може да не издържи на упойката, от една страна,  а от друга, заради не добрата плътност на костта и недостигът на калций, крачето може да не заздравее.

Така Трохичка се нуждае от десетина дни в приемен дом, в който с помощта на добра храна да укрепне. Ако ви се намира местенце за нея, пишете ни – Трохичка не изисква специални грижи.

===

Новини 6 Юли

Трохичка, всъщност, се оказа много мил и мек ТрохичкО:

Последните две седмици Трохичко изкара във временен дом, където с помощта на чудесни грижи той доби доверие в хората и бързо навакса изоставането в растежа и теглото си. С това, за жалост, добрите новини за котето Троха приключват…

През последните две седмици Трохичко не започна да използва здравото си задно краче, както се надявахме. Така към съмненията за счупено задно краче, се добавиха и тези за гръбначна травма. Какво означава това? Вероятно прешлен или прешлени от гръбначния стълб на Трохичко поради удар, а може би и лоша плътност и от там неправилна форма, притискат гръбначния мозък и по този начин не позволяват сигналите от главния мозък да достигнат до задните крачета на Трохата.

Травма от рентгеновата снимка на Трохичко, обаче, не личи:

Ето защо във вторник ще посетим хуманна клиника и с помощта на скенер ще направим множество напречни снимки на тялото на Трохичко, надявайки се така да надникнем в гръбначния канал и да открием какво не позволява на Трохичко да тича, така както само едно малко коте може. 

Междувременно имаме задача да намерим местенце за Трохичко, на което той да продължи възтсановяването си. Ако можете временно да приютите Трохата, не се колебайте да ни пишете на

bu******@le*******.net











или до нашата Фейсбук страница. Трохичко не изисква специални грижи, а само добро сърце (което вероятно ще открадне).

===

Новини 11 юли

Във вторник, заедно с екип от лекари, Трохичко пое към хуманна клиника, в която с помощта на скенер и под упойка направихме множество напречни снимки на тялото му. Така се надявахме да надникнем в гръбначния канал на Трохичко и да открием какво не му позволява да тича, както само едно малко коте може. Новините са добри, и не съвсем…

Какво видяхме? Сводът на един от прешлените на гръбнака на Трохичко е по-нисък с 1-1.5 милиметра и притиска гръбначния мозък, който е с диаметър едва 3-4 милиметра.

Какви са шансовете? Трохичко има дълбока чувствителност или с няколко думи: ако ощипете силно Трохичко по задната лапа, той ще разбере, че сте го направили. Това означава, че дори и да не успява да ходи, шансовете на Трохичко да се възстанови напълно са добри. 

Какъв е планът? Колкото повече време гръбначният мозък на Трохичко остава притиснат, толкова по-трудно и невъзможно ще е възстановяването му. Това означава, че трябва да направим операцията за поправяне на ниския свод възможно най-скоро и без да отлагаме.

Какви са рисковете? Трохичко е много малък, а поставянето под упойка винаги крие рискове работата на организма да бъде нарушена и той да не издържи.

Каква е цената? Висока. Операциите на гръбначния стълб са винаги сложни и продължителни. В момента очакваме цена от клиниката, като по всяка вероятност цената ще бъде малко под 800лв (с престой, анестезия и други придружаващи разходи).  

След като ви запознахме с Трохичко, вие дарихте 400лв, от които все още разполагаме с 200лв. Така не ни достигат около 600лв, които трябва да съберем до дни.

Приятели, знаем, че е лято, вероятно се подготвяте за семейната почивка, вероятно по-малко се сещате за нас, но истината е, че Трохичко има само вас. За да му помогнете в борбата му да тича отново, използвайте нашата банкова сметка или Пейпал акаунт:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за котето Троха, 26580

Paypal:

bu******@le*******.net

Също можете да заплатите част от разходите на Трохичка на място в Централна ветеринарна клиника или да дарите като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT.

Моля, помогнете и СПОДЕЛЕТЕ. За Трохичко и волята за живот.

===

Новини 12 юли

Хей, днес сетихте ли се поне веднъж за Трохичко? Какво говорим, разбира се, че сте се сетили…. 

Трохичко днес се сдоби с нова прическа и с прясно ОПЕРИРАН прешлен. Операцията е минала добре и без усложнения. 

На снимката виждате упоения Трохичко преди началото на сложната операция. Огромни благодарности към Central Vet Clinic, че успяха да го вместят в натоварения график и че направиха тeзи снимка за нас:

Сега всичко вече е в ръцете на Трохичко, приятели. Бъдете мислено с котан идните седмици и му пожелайте скоро на 4 крачета да преследва слънчеви зайчета.

===

Новини 25 Октомври

Няколко месеца по-късно искаме да споделим с вас: Трохичко все още не е възстановил контрола над задните си крачета напълно, но Трохичко намери нещо много по-важно…

Когато поехме случя на Трохичко, не се и надявахме, че парализиран той би намерил дом в България. Но в България наред с всичко, се намират и невероятни люде…

ТРОХИЧКО Е ОСИНОВЕН, приятели, пре-щастливо при това:

Трохичко със своите парализирани крачета докосна прекрасно семейство. Още повече – Трохичко си има другарче, с което да дели игра. Рехабилитация, сън, храна, игра и някоя беля – така минава денят на Трохичко (вече Макси в новия си дом).

Радвайте се, мили хора, защото вие го направихте – вие превърнахте Трохичко от безпомощно парализирано несретниче в щастливото, обичано котараче от снимките.

БЛАГОДАРИМ ВИ.

В Летс Адопт тече дейност винаги, дори нищо да не си личи отвън. Ако ви е любопитно какво се случва в кухнята, споделяме следната страхотна и прясна случка – една от многото, които не смогват да стигнат до стената на страницата ни.

В сряда 11 юни двамата действащи координатори на Летс Адопт бяха на служебните си места, които нямат нищо общо с каузата и животните. Около обед забелязахме получен сигнал за коте, паднало в кладенец в Софийския кв. Горубляне. Котето бе успяло да не се удави и да издрапа до предполагаема дупка или стърчащ камък в стената на кладенеца; водата бе дълбоко долу – на повече от 5 метра от повърхността. Хората, които се опитваха да помагат на котето, бяха правили редица безуспешни опити да го извадят няколко дни поред.

Решихме да поемем случая и задвижихме колелата на колата – обадихме се на добри хора, помагали ни в миналото със сваляне на коте от покрив, на омотан в корда гълъб от дърво и други заплетени задачи – младежите от Организация на Българските Скаути (за които все се каним да ви разкажем), момчетата от Професионално Рязане на Дървета и още няколко приятели. Започнахме търсене кой разполага с необходимото оборудване, време, желание и се намира на правилното място, за да може да се включи в спасяването. След разговори и координация между над 15 човека по веригата намерихме решение.

Двама професионалисти поеха задачата, единият се спусна в кладенеца и спаси котан. Котарачето бе намерено скрито в дупка в стената, мокро и отчаяно. Шансове да се измъкне без помощ не е имало никакви. Спасяването протече без дори да успеем да публикуваме сигнал за помощ или каквато и да било информация на страницата – в средата на работния ден и седмица време за това нямаше, можехме да заделим ресурс само за самото спасяване.

А ето колко хора участваха в това напълно невидимо отвън спасяване, или анатомията на едно добро дело.

Сега знаете малко повече за случващото се “В кухнята на Летс Адопт” дори когато вие не гледате. Надяваме се ви е допаднало. :) Харесайте страницата ни и останете с нас за още.