Моля, изгледайте това видео:

Видяхте ли я?

Слабото, залитащо, лошо ранено куче с окървавена страна? Е, стотици хиляди хора не са. Видеото е част от вечерната емисия новини на популярна българска телевизия. Повечето хора не са я видели; тези, които са я видели, са останали безразлични; а тези, които са се трогнали, не са направили нищо, за да й помогнат. Това е светът, в който живеем. Това е светът, който всеки ден с всяка история и всяко спасяване се опитваме да променим.

Моля, продължете да четете…Веднага щом научихме за Ния, се отправихме към мястото. Дни след излъчването на репортажа тя все още се намираше там – слаба и без помощ, с още по-лошо инфектирана рана и купчина кокали, която някой щедро й бе оставил. Приближихме се към нея, но тя, съсредоточена в това, което по всяка вероятност беше първата й храна от дни насам, ни игнорира. Кръв и миризлива гной се стичаха от огромна отворена рана на главата й. Ния беше в беда и спешно се нуждаеше от помощ. Заедно с нея се отправихме към клиниката. След отстраняване на спластената козина, основен преглед и куп изследвания, тялото на Ния ни разказа страшна история…

Ния тежи едва 2/3 от нормалното си тегло. Организмът й не успява да поддържа нормално висока телесна температура. Има артимия, вероятно дължаща се на тежкото общо състояние. Стомахът на Ния е възпален, а тялото й бе покрито с кърлежи. Ния има много на брой малки рани в задната част на тялото, няколко порезни отново там и огромна прободна рана, която започва над лявото й ухо и завършва под него.  Ния е била нечие куче. Нечие вярно, мило, пренебрегнато и изоставено куче.

В света на Ния, когато си нечий приятел, той те наранява и изоставя.

В света на Ния, когато си в беда, хиляди не те забелязват, а тези които те виждат, те игнорират или отвръщат поглед с погнуса.

=====================

Ъпдейт 15 Април:

Нужен бе екип от трима лекари, за да може да бъде обръснато изстрадалото, окървавено и населено с кърлежи тяло на Ния. Отдолу откриха много страдание и болка.

Ния е едно измършавяло куче, тежащо 2/3 от нормалното си тегло. Тя има стотици малки рани по тялото, като най-лошата е една зееща дупка в главата й, която минава през ухото.


Дупката е зашита а дренажи са сложени, за да се изтича гнойния секрет докато тя оздравее. Общото състояние на Ния е тежко. Тя има непостоянен сърдечен ритъм (аритмия), с трудност задържа телесната си температура в нормални граници и има сериозна чревна инфекция.

Ния най-накрая има топло място, където хората се грижат за нея. Тя бе призрак на улицата, умирайки, докато хиляди гледат безучастно.

Ния е била нечие куче. Тя е стояла вярно до своя човек, а в отговор е получила занемаряване и изоставяне на улицата.

=====================

Ъпдейт 11 Май 2015:

Имаме няколко новини за Ния и ще започнем с добрите. Огромната рана в ухото и главата на Ния се затвори и затова вече не се налага да носи предпазна яка, а и всичките й изследвания са в норма. Ния скоро ще отиде в прекрасен приемен дом, където ще си има другарче в игрите и огромен двор, на който да лудува.

Сега интересните новини. Наскоро получихме обаждане от един от нашите ветеринари, който прочел историята на Ния в нашата Facebook страница. Той ни попита:

Вие не разбрахте ли, че кучето се оказа мъжко? :)

Така че се оказа, че Ния е всъщност Ноа! Изпод цялата тази мръзна и сплъстена козина явно сме пропуснали да отбележим този факт, защото Ноа е и кастриран и останалите факти успяват да се скрият в козината (без да искаме да обиждаме мъжеството на Ноа). Той също така кляка когато пикае и е изключително мил и внимателен. Състоянието на Ноа беше толкова плачевно като го намерихме, че приоритет за нас беше да положим неотложните грижи за него, преди всички останали анализи.

И сега лошите новини. Когато Ноа бе приет в клиниката, той даде положителен резултат за Дирофилария и в момента тече неприятното лечение. Първата фаза от лечението вече приключи и Ноа ще се възстановява от него в следващия месец, за да започне втората, която е и по-рискованата.

Останете с нас, за да подкрепим Ноа през оздравяването. Изпратете ни имейл на 

bu******@le*******.net











ако смятате, че има специално място в сърцето и домът ви за него.

Днес ще променим света на Ноа и той се нуждае вие да бъдете част от това. За да помогнете на Ноа:

Пейпал:

Банка:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Ноа, 32307

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Ноа на място в Централна ветеринарна клиника за пациент с номер 32307 (записана е като Алекс).

Моля, СПОДЕЛЕТЕ. Променете света на Ноа.

* Новини за състоянието на Ноа ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас.

** Ноа ще се нуждае от дом, в който да продължи възстановяването си. Пишете ни на

bu******@le*******.net











, за да помогнете.

Това няколко секундно видео с ниска резолюция е заснето от спасителите на Диего, в момент, в който никой не вярвал, че Диего щял да преживее нощта. Само час по-рано неговите спасители, младо семейство, дочули нещо, което звучало като котешки плач, идващо от подземието на къща, покрай която минавали. Когато се вмъкнали в подземието, пред тях се открила страшна гледка…

Tова, което някога бил огромният квартален бездомен котарак, се било превърнало в скелет, слаб и неспособен да помръдне, призрак, който със всички сили се опитвал да плаче, но вместо пронизителен котешки плач, молещ за помощ, се чувало немощното стенене от видеото.

Тежащ едва килограм, силно дехидратиран, с колабирали вени и с неизмеримо ниска температура, Диего бил в критично състояние. Лекарите се заели със стаболизрането на Диего, а младото семейство, започало да търси помощ чрез своята малка Фейсбук страничка за животни и няколкостотинте й почитатели.

Запознахме се с младото семейство при едно от посещенията ни в клиниката. В онзи момент Диего вече бе вън от опасност, лекарите бяхa успели да го стабилизират и да направят допълнителни изследвания, които да установят причината за неподвижността на Диего. Лоша диета, последвала инфекция и голяма загуба на течности и калий бяха парализирали Диего. Горкият Диего, колко ли дни наред си е отивал бавно и болезнено, без помощ и без надежда за спасение, в подземието, в което потърсил убежище. 

Пътят пред Диего бе дълъг, а младото семейство вече се затрудняваше да намери подкрепата, от която се нуждаеше. От онзи момент Диего е случай на Летс Адопт. Най-голямото предизвикателство пред Диего е да се справи с последствията от дългия период, в който недостигът на калий от безобидно състояние се е превърнал в усещането за мускулна слабост до пълна неподвижност. В момента задачата на Диего е да си припомни как се ходи – да възстанови тонуса на мускилите си и работата на вестибуларния си апарат.

Диего е невероятен котарак, приятели, и няма никакво намерение да се отказва. За да продължи, обаче, се нуждае от вас. Диего се нуждае от простора на временен дом, в който да продължи възстановяването си.

===

Новини 19 юни

След престоя в клиниката, Диего е в нов времене дом, където се възстановява.
Разгъва ужасяващо слабите си, с почти атрофирали мускули лапи, изправя болезнено кривия си гръбнак и се учи да ХОДИ отново.
Благодарение на огромния си апетит и типично котешко любопитство, общуването му с хора, коте и куче става все по-успешно!

Диего е изхабил няколко от котешките си живота, за да се роди отново.
Търсим ДОМ и човек за новия му живот на голям, гальовен и глезен домашен котак.

===

Новини 13.11.2015

Сякаш цял живот Диего е бил домашна котарак.

Вижте в какъв прекрасен изложбен експонат се е превърнал нашият герой.

Диего все още търси своя дом.

Има ли в сърцето ви зейнала дупка, във формата на крива котка?

Пишете ни на

bu******@le*******.net











или до нашата Фейсбук страница: Летс Адопт България.

Преди да ви разкажем за Марти, искаме да споделим две неща. Първо той е най-тъжният котак, когото сме срещали и второ… всеки миг, в който четете това, може да бъде последен за него. Така че, ако вярвате в Господ, молете се.

Неделя, градче в северна България, хубаво време, щастливи хора, нищо необичайно, освен един незабелязано умиращ котарак. Рижав, слаб, олюляващ се, неспособен да се задържи прав, Марти е забелязан от местна група от доброволц, която потърсила съдействие чрез страницата си. Друг добър човек приютил Марти у дома и така той стигнал до ветеринар.

Инфектирани и некротизирали рани покривали тялото му, а кръвните изследвания показали тревожни новини – силна анемия и много високи левкоцити, показател за активна инфекция.

Марти… е умирал бавно докато никой не е забелязвал.

Лекарите в Плевен направили най-доброто, на което били способни и изразили опасения, че Марти можел и да не преживее нощта. Котан се нуждаел от интензивни грижи и постоянно наблюдение в денонощна клиника. Спасителите започнали да търсят помощ и така историята му стигна до нас.

Час след като научихме за Марти, поехме на път към него. Няколко часа по-късно той бе настанен в Централна ветеринарна клиника в София и от тогава екип от лекари се бори с всички налични средства да го задържат при нас, но новините не са добри…

Марти не успява да поддържа сам телесната си температура. В момента въпреки усилията да го затоплят тя е едва 34 градуса. Показателите на бъбреците и черния му дроб са силно тревожни и показват сериозни изменения във функционирането им. Марти повръща и уринира кръв…

Както ви казахме в началото, всеки миг може да е последен за Марти.

===

Сутринта на 20 Март, 2015

Посетихме Марти в клиниката. Добрата новина е, че Марти е все още с нас. Лошата новина е, че състоянието му е изключително сложно.

Заради лошото състояние на бъбреците и черния дроб на Марти, повечето от средствата, до които лекарите биха прибегнали за стабилизирането му, са неприложими.

Марти не се храни сам, а с помощта на спринцовка. Не успява да задържи храната и това създава предпоставки за допълнителни състояния като чернодробна липидоза. Поставянето на хранопроводна сонда, обаче, е невъзможно, защото слабият му организъм не би понесъл упойка. Интравенозното хранене също би било много опасно, заради огромната гнойна рана под брадичката на Марти, в близост до която се намира вената, която лекарите използват за целта.

Дали състоянието на органите на Марти е моментно, дължащо се на остър процес, или хронично и трудно обратимо, не знаем.

===

Следобед на 20 Март, 2015

Марти се бори.. Днес му бе прелята кръв. Това се прави контролирано, бавно и в продължение на няколко часа, защото въпреки, че кръвта се тества за съвместимост, има опасност от алергична реакция.

Състоянието на Марти продължава да е критично. Той има хипокалцемия, ниски нива на калций, което често се наблюдава при критични пациенти. Калцият е нужен за жизнено-важни клетъчни процеси като например регулация на сърдечн-съдовите контракции. Марти е получил калций венозно, също под постоянен контрол и много бавно, в течение на няколко часа, тъй като процедурата е опасна за сърцето.

Не можем да ви гарантираме, че Марти ще се справи, но ви обещаваме, че ще направим всичко по силите си.

Следобед на 23 Март, 2015

С тежко сърце ви съобщаваме, че Марти си отиде…

Котан успя да докосне хора от цял свят, които дни наред изпращаха сила и молитви. Марти не умря на улицата, самотен и победен. Той си отиде спокойно, сгушен на топло място, заобиколен от загрижени хора. Тежкият живот, нараняванията и липсата на навременна помощ се оказаха твърде голям товар.

Закъсняхме да помогнем на Марти, но осигурихме спокоен край на един тежък живот. Ние няма да забравим Марти.

Благодарим ви, че мислихте за котан. Че му дадохте шанс.
Благодарим на хората, които го забелязаха в последния му час.

СПОДЕЛЕТЕ историята на Марти.

* Разходите за лечението на Марти ще бъдат покрити благодарение на международната общност на Летс Адопт.

Това, което ще прочетете, е една съвсем истинска, макар и поразяващо невероятна, история, развила се вчера на бул. България в София.

“Човек.. Току-що един младеж ми замери колата с камък!!!

Младежът не хареса факта, че спрях на жълт светофар – след като бях натиснала спирачки отдавна защото виждах, че пред мен кола прави обратен и вероятно ще ме забави – и умишлено едва не се заби в задницата на колата ми, при което бибипкаше нонстоп около 30 секунди. Извъртях се да го видя и си разменихме изкрещяни любезности и съответната пантомима. След което аз се обърнах отново напред и продължих да говоря по телефона с брат ми, на слушалки.

Какво бе изумлението ми да чуя пукване и изгрополяване по задното стъкло, и, поглеждайки в огледалото, да видя, че младежът, и девойка, седяща до него, която не бях забелязала преди, се хилят победоносно, а ръката на младежа виси навън през отворения при студено и дъждовно време прозорец!

Ти представяш ли си?

Този човек ми замери колата с камъче!

И това не е всичко.. Тръгнахме като светна зелено и той ме изпревари с мръсна газ, разминавайки се с колата ми на милиметри, а девойката размахваше ръка, увенчана със среден пръст, през нейния прозорец.. Брат ми каза що не снимаш колата и да подадеш жалба в полицията. На следващия светофар, под моста на НДК, отворих прозореца и го снимах, все още със слушалки и с брат ми на телефона. При което младежът, вероятно видял, че го снимам, изскочи от шофьорската врата, ЗАМЕРИ КОЛАТА МИ С ДРУГО КАМЪЧЕ ДОКАТО ТИЧАШЕ КЪМ МЕН, и като стигна се надвеси през отворения ми прозорец, крещейки защо ме снимаш ма, пачавро, ще те смачкам..

За зла беда левият прозорец на колата ми не се затваря, хаха, стига нагоре до средата и се връща обратно до долу, затова при неуспешен опит да затворя стъклото и да се защитя, се престорих на смела и му казах – удари ме, ела и само ме удари. Младежът, остри черти и ниско чело изкривени в неандерталска гримаса, остана надвесен над мен няколко секунди, бълвайки помия и заплахи, но за щастие не се осмели да ме удари. И се върна в колата си.

Звъннах на 112 и ще заведа оплакване в КАТ и полицията, по техни инструкции.
Ти представяш ли си..

И потресаващото е знаеш ли какво!?! С брат ми се усетихме, че ТОЗИ ЧОВЕК ВЕРОЯТНО ДЪРЖИ КАМЪЧЕТА ВЪТРЕ В КОЛАТА СИ! Защото той не излезе навън да вземе камък, а и те не се намират по улиците където минават колите. Той ме замери два пъти, и втория го видях челно, отработен жест сякаш прави жабка в езеро! Този младеж вероятно има набор камъни вътре в колата си, и замерва колите по улиците!?!

Просто нямам думи.. нямам.”

Ако не искате това да се случи на вас; ако смятате, че е важно да спираме такива прояви на място, защитавайки следващия потенциален потърпевш – СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ.

Поета отговорност.

Преди няколко месеца един наш добър и съвсем не безпомощен познат поиска съдействието ни със случая на животинчета в беда. Той обеща, че ще им намери домове извън България ако ние поемем задачите, необходими за свършване тук. Въпреки, че щеше да ни натовари допълнително, се съгласихме да помогнем. Свързахме се със спасителката на котетата, организирахме преглед и престой в клиниката, записахме котетата на наше име – въпреки, че дължахме пари, и от клиниката ни бяха помолили да не поемаме нови случаи. Снимахме животните, изпратихме снимките. Нашият добър познат заплати всичко, както бе обещал.

Двете котета зачакаха в клетките. 

Два месеца по-късно те все още чакат. 

Сметките им са платени, но домове няма. Нашият познат постепенно изчезна. Оказа се, че той е “претоварен” и с една последна обобщаваща и душепрочистваща критика към всички, които прехвърлят проблемите си върху него – той прехвърли своя върху нас.

И така, какво значи поета отговорност? Често се чудим над този въпрос..

Сега сме в следната ситуация – можем да изхвърлим две души на улицата, след като са прекарали последните два месеца в затвор, но на топло и с храна по часовник. Или можем да се обърнем към вас и заедно да поемем чуждата отговорност, за кой ли път, намирайки домове.

Запознайте се с Йецира и Софчо. 

Йецира е млада котка, на не повече от две години, и с два зъба в устата. Това, според лекарите, вероятно се дължи на прекарана сериозна инфекция на устната кухина. Маци е напълно здрава, но ужасно стресирана. Когато я снимахме, тя опитваше да се слее с масата. Йецира е в ЦВК вече втори месец, затворена в клетка с решетки, уплашена, неразбираща..

Софчо е малко коте, напълно здраво и напълно нещастно от прекараните в тясно малко пространство два месеца. Той е мил, черно-беличък, много обича да се гушка и също не разбира защо не може да потича малко на широкото.

СПОДЕЛЕТЕ историята на Йецира и Софчо, и нека ги извадим от клетките преди да забравят какво е да си котка. СПОДЕЛЕТЕ, за да бъдем отговорни, ако не към другите то поне към себе си.

22 Април, 2015

С радост споделяме, че Софчо е щастливо задомен. Остава да намерим дом за милата Йецира, която е подслонена временно при добър човек. Изпратете ни съобщение тук, за да осиновите маци.