Неделя, обедно време, а ние бързахме към вкъщи. Вечерта посрещахме важни гости, наши партньори, и трябваше да подготвим къщата и себе си за това. Пътувахме с колата към дома си и обсъждахме приготовленията. Погледнах към планината през прозореца. Беше слънчево, спокойно и топло. Зачудих се кога отново щях да се радвам на толкова лятно време. Студената есента настъпваше, а според синоптичните прогнози още на следващия ден температурите щяха да паднат значително. Това може би щеше да бъде последната слънчева неделя за тази година…

Движехме се бавно. Минавахме през оживено село, а пътят бе неравен. Вдясно се виждаше селската кръчма – в неделя популярно местенце за припек, раздумка и размяна на клюки. Преди нея отворената сергия за зеленчуци, пълното момче, което продаваше топла варена царевица и срещу тях пуста спирка на автобус до Пловдив. Внезапно пред кръчмата забелязах възрастен мъж, малко дете и ротвайлер на къса каишка, която мъжът подръпваше всеки път, когато ротвайлерът се опитваше да се спусне към близкия храст край пътя. “Още едно неразбрано куче.” си помислих.

В този момент нямах представа, че в храста се криеше болен и силно уплашен котарак и че ротвайлерът всъщност далеч не се опитваше просто да препикае храста. Нямах представа, че само секунда по-късно, за да спаси живота си от нападащия ротвайлер, котаракът щеше да побегне през пътя, изскачайки метър пред колата ни, без да ни остави никакъв шанс да предотвратим това, което щеше да се случи.

Зад знаците се вижда храстът, в който Тигър се бе скрил, a вдясно местното заведение и неговите посетители.

За части от секундата светло петно прелетя от храста към пътя. Ударът беше силен. Още неслезли от колата се обърнахме назад. Страхувахме се, че ще видим неспасимо ранено животно. Но пътят бе празен. Легнахме до колата, за да потърсим котарака под нея, но го нямаше там. Сякаш случилото се преди секунди бе част от някаква шега, незнайно как промъкнала се в неделния спокоен ден.

Тогава забелязахме възрастен мъж, който ръкомахаше, за да ни покаже, че след удара котаракът бе побягнал към близкия двор.

Започнахме трескаво да претърсваме двора. Всеки селски двор има малки и големи, обитавани и изоставени, отворени и затворени, с множество скришни места постройки. Всеки селски двор е свързан с други дворове чрез дребни и труднозабележими пролуки. Възможностите за скривалище бяха неизброими, а секундите, които оставаха на удареното животно, може би, преброени.

Чувствахме се безпомощни. Започнах да усещам в себе си първи признаци на паника – учестен пулс, затруднено дишане, слабост. И тогава…

Надежда. Видяхме удареното животно – котарак, който с последни сили бе долазил до единственото място, което бе познал като свой дом. Тогава си спомнихме, че ние и преди сме виждали този котарак – това бе безименния, рижав, общителен кот, любимец на посетителите на кръчмата и нейния персонал, който преживяваше под кръчмарските маси с подхърлени остатъци, спечелени с чинно чакане до пълната маса на посетителите.

И този път като други дни Тигър (това име получи от Lets Adopt) се бе приютил под една външна маса. Но сега бе различно. Заедно с ротвайлера, с него се бяха изпарили собственикът му, посетителите на селската кръчма, персоналът на заведението, сергията за зеленчуци бе опустяла, а пълното момче вече не продаваше варена царевица. Сякаш случилото се нещастие с Тигър бе заразно и хората бързаха да предпазят себе си. Тигър дишаше учестено, лежеше в локва урина, а от устата му се стичаше кръв. Обадихме в най-добрата клиника в Пловдив, за да предупредим, че до минути ще сме там с тежко пострадал котарак.

За годините живот около кръчмата Тигър се бе научил, че за да оцелее, се нуждае от хора. Докато го премествахме в клетката, Тигър нито за миг не се възпротиви. По време на пътя към клиниката в Пловдив той търсеше контакт с нас и оставаше спокоен, когато усещаше допир от човешка ръка.

На няколко пъти Тигър преставаше да се движи и сякаш се унасяше. Страхувахме се, че ще го загубим.

Пристигнахме в клиниката. Преглед, изследвания за кръвоизливи, рентгенова снимка, вливане на течности, подаване на кислород. Тигър получи гърч. Беше ясно – Тигър се нуждаеше от интензивни денонощни грижи, а клиниката затваряше след няколко часа. След няколко телефонни разговора с различни пловдивски клиники, от които нито една не разполагаше с нощна смяна, потеглихме към София. Тигър заслужаваше най-доброто. Какво стана с вечерята, която бяхме планирали? Спомнихме си за нея едва на връщане.

Сачмата, заседнала в гръдния кош на Тигър, която по чудо не го е убила.

4 часа след удара, Тигър бе в Централна ветеринарна клиника в София и прегледът там показа следното:

• стара сачма в гръдния кош, която поради рисковаността на операцията, не бива да бъде вадена, освен ако не е изключително наложително;
• заварена тежка инфекция с неизвестен причинител, заради която левкоцитите на Тигър бяха 4 пъти над нормата;
• анемия, заради която можеше по спешност да се наложи кръвопреливане;
• изваждане на дясна бедрената става в следствие на удара с кола.

Извадената дясна бедрена става на Тигър.

Дълги дни наред заедно с армия специалисти, много внимание, 3 антибиотика и силна воля за живот Тигър се бореше с тежката инфекция. Инфекцията бе така отслабила организма му, че не позволяваше извършване на операция за наместване на бедрената става. Към 5тия ден от битката левкоцитите в кръвта на Тигър намаляха до 2 пъти над нормата и лекарите взеха решение да не отлагат операцията по наместването на ставата му.

“Той е страхотен котарак.” завърши д-р Герганова, когато ни се обади в четвъртък вечерта, за да ни съобщи, че операцията на бедрената става на Тигър е минала успешно.

След операцията Тигър продължава да приема венозно антибиотици и силни обезболяващи.

Когато четете това ние най-вероятно уговаряме изписването на Тигър от клиниката и милият риж добряк скоро ще бъде готов за свой собствен и истински дом. Пишете ни на bulgaria@letsadopt.net, ако искате да се сдобиете с почти говорещ мини-тигър.

Ако не можете да осиновите Тигър, помогнете да му дарим нов живот.

Веднъж прострелян, след това тежко разболял се, загубил апетит, получил анемия, нападнат от куче и ударен от кола, Тигър бе изчерпал всичкия котешки късмет. Силна вселенска воля запази Тигър при полета му между двете гуми на колата ни, причинявайки една извадена става, счупен зъб и няколко натъртвания, а едно грешно решение от наша страна и може би това щеше да бъде последната слънчева неделя за Тигър.

Не контролираме обстоятелствата, но контролираме себе си. Не забравяйте – независимо какво се случва, направете правилното нещо.

Моля, споделете тази статия и помогнете на тази нелепа история с щастлив край да достигне до повече хора. ♥

 ===

UPDATE 2ри декември 2012г.

Тигър се възстанови напълно и му се случи едно истинско пред-Коледно чудо.

След като пропътува огромното разстояние от София до Белунд, Дания, придружаван от Петър, един истински Човек, и сменяйки 2 полета и 1 влак, Тигър най-после пристигна при своята нова мама!

Пожелаваме на Севи и Тигър дълги и щастливи моменти!

Благодарим на всички,които помогнаха това чудо да стане реалност! Нямаше да успеем без вас. Споделете тази история и нека правим чудеса заедно! ♥

За да помогнете да сме готови за следващия Тигър, станете дарител. 

По пейпал: