Виолета – един живот на кръстопът

В един безгрижен летен ден, по нищо не различаващ се от всички преди него, едно живо създание внезапно е изчерпало целия си късмет, едно бъдеще е било обречено и един живот е застинал на последния кръстопът.

Виолета е намерена да лежи безпомощно на шосето, неподвижна и в шок

В този смъртоносен ден Виолета е ударена от кола на Околовръстен път, София. Никога няма да узнаем какво точно се е случило, но добри хора я намират да лежи на платното, неподвижна, в шок. Веднага е откарана в клиника, където е установено счупване на гръбнака. Следва сложна операция, но травмата е непоправима и Виолета остава с парализирана задница.

Виолета

Травмата на гръбнака е сериозна и Виолета остава с парализирана задница.

Виолета

Белегът от операцията

Много хора се втурват да помагат. Един по един те забавят ход, и постепенно се отклоняват по собствени пътеки. Търпеливо да броди по дългия, трънлив и самотен път на Виолетиното спасение остава само един човек. Вероятно за другите тя не е била достатъчно важна.

Предполагаме, че Виолета има стопани – тя е в прекрасно здраве, много социална и очевидно свикнала с хора. Историята й е получила силен отзвук в социалните медии. Защо стопаните не са се отзовали и до днес е загадка. Вероятно и за тях тя не е достатъчно важна.

Виолета

Виолета активно търси контакт с хората

Виолета

Дружелюбна, социална и спокойна

Момичето няма чувствителност в задната част на тялото и се нуждае от помощ с пишкането. Помощта се състои в леко притискане на корема на определено място – умение, което може да се овладее за около седмица. Виолета не изпуска урина между пишканията. Изключително важно е, че по голяма нужда тя се изхожда сама и контролирано, като послушно чака разходките.

Виолета е питбул, видима възраст около 1.5 години. Невероятно послушна и лесна за контакт, гальовна, жизнена, игрива, динамична, умна. Дружелюбна е с хора и деца; прекрасно се разбира с кучета, не реагира агресивно на котки. Виолета се придвижва с помощта на инвалидна количка, която ползва с лекота. С изключение на разходките, тя прекарва дните си в бокс в клиника, където търпеливо чака да я зърнат правилният чифт очи.

11986405_1485180695139342_2760169815193249016_n

Специалната инвалидна количка на Виолета

Последният кръстопът на Виолета не завива наляво или надясно. От него пътят тръгва само напред или само назад. Напред тя може да продължи само с помощта на Специален Човек, който да я приеме в дома и сърцето си. Назад е класическата евтаназия “заради лошо качество на живот”, което не е опция в нашия свят.

Ако не намерим Нейния Човек, Виолета ще остане завинаги на последния си кръстопът – счупена, забравена и ненужна.

Нека не позволим това да се случи.
Споделете историята ѝ, защото за нас и за вас Виолета е важна.

Оставете коментар тук.

Къде сте нужни тази неделя

В началото на 1967 в Пенсилванския университет учени провели следния експеримент:

В част първа на експеримента кучета били разделени в 3 групи, като на всяко куче била поставена жилетка. Кучетата от група 1 били оставени с жилетката в продължение на известно време и след това освободени. Всяко куче от група 2 било сдвоено с куче от група 3 по следния начин: когато през тялото на куче от група 2 преминавал слаб ток (целта на тока била да създаде неприятно усещане), през тялото на съответното куче от група 3 преминавал ток със същата сила и продължителност; когато куче от група 2 натиснело с лапа лост, токът спирал, както за кучето от група 2, така и за съответното куче от група 3. По този начин за кучетата от група 3 неприятното усещане, създадено от преминаването на ток, започвало и спирало в произволен момент от времето, представлявайки явление, над което кучето нямало контрол.

Learned Helplessness

В част втора на експеримента същите групи кучета били поставени в клетки. По средата на всяка клетка се издигала ниска преграда, която кучето можело да прескочи. По пода на всяка клетка периодично протичал слаб ток, като кучето можело да спре това, прескачайки преградата по средата на клетката. Кучета от група 1 и 2 бързо открили, че прескачайки преградата, неприятното усещане от протичащия ток изчезвало. Кучетата от група 3, обаче, оставали неподвижни на пода и единствено скимтяли, изчаквайки неприятното усещане да спре.

Този експеримент бележи началото на теорията за синдрома на придобита безпомощност. На кратко теорията гласи, че ако човешко същество (или животно) е изложено в продължение на достатъчно време на неприятен стимул, който не може да бъде избегнат, то човекът (или животното) започва да вярва, че изложен отново на неприятен стимул, каквото и да направи, ще се провали.

Защо ви разказваме това?

Защото една значителна част от хората в България отдавна са спрели да се опитват да прескочат своята преграда или иначе казано една голяма част от българското общество се чуства безпомощно и вярва, че всяко усилие е обречено на провал. Отделете няколко минути и се опитайте да си спомните кога за последно опитахте да прескочите своята преграда. Кога за последно станахте свидетел на нещо нередно, неморално или незаконно и се опитахте да го преборите? И бъдете сигурни – не ви упрекваме.

Кучетата от група 3 се научили да прескачат преградата. Това се случило като хората, провеждащи експериметна, хващали кучето, повдигали го и премествали лапите му една по една първо към, а след това и над преградата. Така няколко пъти и кучетата започнали сами да прескачат преградата, за да избегнат неприятното усещане от преминаващия ток.

В нашия живот, обаче, няма кой да ни помогне. Напротив, състоянието на безпомощност и убеждението, че нищо не може да се промени могат и са удобни за властимащите.

Самото изграждане на този синдром се превръща във вашата клетка. Дори да се опитате да избягате, докато продължавате да смятате, че от вашият избор нищо не зависи, винаги ще носите клетката със себе си.

Тази неделя се състои едно от най-важните допитвания до българския народ – референдум за електронното гласуване. Тази неделя сте нужни на себе си, на близките си и на нас пред урните. Тази неделя трябва сами да прескочите преградата си.

И ако се изкушавате да си кажете, че вашият глас е само един в море от много и няма значение, следователно не си струва, помислете над следното:

Докато Ния се бори в клиниката, Мърни се възстановява във временен дом, Ноа е осиновен, Том се подготвя да замине към своя нов дом, Балкан е с новото си семейство от няколко дни, Рошко обикаля света с осиновителите си, Найден живее втори живот, Барки минава тичайки 4 километра на ден, а историята на четирите мъника на починалия дядо Георги обикаля България; докато всичко това се случва, съществуват стотици, вероятно хиляди кучета и котки, които са в беда, болни, пострадали, изоставени и умиращи. Това са кучета и котки, на които никой няма да успее да помогне.

И ако Мърни е само един спасен в море от хиляди, които се нуждаят, струва ли да го правим? Предпочитате ли свят, в който Мърни си отива сам и бездомен под колата, под която живееше, Ноа е труп до метространцията в София, Том не е получил шанс и с две счупени крачета е загинал на улицата, Балкан е петно на булеварда, Рошко живее в дома на хората, които го малтретираха, Найден е евтаназиран, Барки – също, а мъниците в дома на дядо Георги бавно си отиват от глад? Едва ли…

Ние не можем да спасим всички, но ще спасим колкото можем, а в неделя – в неделя ще сме пред урните.

Барки, който беше парализиран

Барки, който беше парализиран

Българин от старо време

Дядо Георги

Това е дядо Георги.

Дядо Георги е роден в началото на миналия век по време на Първата световна война. Сражавал се е за България по време на Втората световна война. Дядо Георги обичаше родината си, дома си, своя котарак и всяка животинка, завършила в неговия двор…

Дядо Георги живееше в пустеещо селце в северна България. Къщите около неговата бяха празни, улицата пред дома му – обрасла с плевели, а през 5 къщи минаваше път, свързващ два областни града.

Знаете ли какво правят хората по селцата, когато вече не се нуждаят от кучето си? Изоставят го край пътя, а ако са милостиви към животинката – в съседното село.

Познавахме дядо Георги по стечение на обстоятелствата. През последните няколко години няколко кучета, изоставени на междуградския път, минаващ близо до къщата му, завършваха в двора му. Дядо Георги ги приютяваше, грижеше се за тях и с наша помощ или на приятели намираше дом за тях.

Тази година в началото на септември след кратко боледуване дядо Георги си отиде на 99 години. Седмица преди дядо Георги да се разболее в неговия двор се приюти женско кученце в напреднала бременност. Дядо Георги нарече кученцето Канбера.

Ситуацията на Канбера и нейните малки не е никак добра. Дребничката мама Канбера и нейните мъници са се приютили под навеса за дърва в двора на дядо Георги, а възрастна жена ги посещава веднъж дневно, за да ги нахрани.

Става студено, в тази част на селото се появяват и диви животни. Не знаем докога възрастната жена ще има сили да ги посещава, а навесът за дърва не може да ги предпази от идващата зима.

Приятели, трябва да намерим домове първо за мъниците, а след това и за майката. Ако сега дядо Георги бе сред нас, въпреки възрастта си или заради нея, той щеше да прави всичко възможно, за да намери решение на мъниците, вероятно щеше да осинови мама Канбера и щеше да се свърже с общината, за да изпратят ветеринарен екип, който да кастрира майката.

Това са снимките на малките (при следващото ни посещение ще снимаме и майката):

Пуделхунд

Пуделхунд (момиче)

Илани

Илани (момче)

Мънч (момче)

Мънч (момче)

Лохси (момиче)

Лохси (момиче)

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история и ни помогнете да намерим домове за Пуделхунд, Илани, Мънч и Лохси.

Трябва да успеем заради дядо Георги, заради изоставените, които няма да получат този шанс и заради самите нас, защото:

“Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро.”
Дядо Либен в “Българи от старо време” от Любен Каравелов

===

6 Май, 2016

Днес, 7 месеца по-късно, всичките кучвоци са отдавна осиновени и се радват на чудесни семейства.

Илани вече се казва Бъди, дели дните си с рошавия и мил Таки и заедно със своите двама човеци кръстосва гори, планини и други приказни места.

Let's Adopt Bulgaria, Ilani

Моменти от живота на Илани, известен още като Квадратно Куче, с гордост носещ името “Бъди”

След Илани, към своя дом замина Мънч. Мънч се радва на двама големи човеци, техните две дечица и тяхното куче Пухан. Мънч е изял дивана им, редовно мести нещата им, има категорично мнение относно коледната украса и досажда с все сили на Пухан. Изобщо, нищо “кучешко” не му е чуждо.

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Първа среща на Мънч с част от новото му семейство

Пуделхунд ще живее с кучето Зита (http://bg.myletsadopt.com/zita), котето Миши от къщата на Милка (http://bg.myletsadopt.com/milka/) и няколко прекрасни човеци. До този момент знаем, че Пуделхунд е изяла няколко зарядни за телефон и не харесва лошото време (белите, които прави са правопропорционални на дъждовното време навън :))

Пуделхунд и Зита

Пуделхунд и Зита

Лохси се сдоби с прекрасно семейство в София. Обожава да спи в дъждовно време и се научи да отваря врати, осиновителите се надяват да се научи и да ги затваря :)

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Лохси и Елизабет при поставянето на последната ваксина на кученце в Централна ветеринарна клиника в София

Канбера, майката на мъниците, бе кастрирана, ваксинирана и осиновена от близките на дядо Георги.

Приятели, благодарим ви, че споделяхте, разказвахте и намерихте 4 прекрасни семейства за мъниците на дядо Георги.

Ако днес беше жив, дядо Георги щеше да е навършил 100 години, щеше да ви благодари и щеше да ви разкаже колко много обича България. И вас. :)

Светла ти памет, дядо. Радваме се, че те познавахме.

* Новини за мъниците и техните семейства ще публикуваме на нашата Фейсбук страница.

** Координатор на мъниците на дядо Георги бе Диана.

Смути – светът я изостави

Вярвахме, че с времето истории като тази ще станат по-лесни за разказване. Но уви, не сме били прави. Това е една несправедлива и много тъжна история. Моля, продължете да четете…

Беше неделя и пътувахме към малко селце в северна България. Движехме се по магистрала, когато вдясно от пътя на малка купчина асфалт забелязахме коте, свило глава към гърдите си и обърнало гръб към трафика.

Бавно се приближихме към нея. Когато я хванахме, тя не се възпротиви и се остави да я качим в колата.

Докато пътувахме към Централна ветеринарна клиника, разгледахме състоянието на Смути – задната част на тялото й бе покрита с изпражнения; предната й лапа бе подута, кожата се бе пропукала и от мястото изтичаше гной; по муцуната и гърдите на Смути имаше гъст секрет; Смути кашляше ужасно и имаше странни тикове с брадичката. Смути не миришеше добре; миришеше като коте, което си отива.

Let's Adopt Bulgaria - Smoothie

Оставихме Смути в ръцете на лекарите, продължихме към северна България и зачакахме обаждане от клиниката. В онзи момент вярвахме, че Смути е била изоставена край пътя и в продължение на дни е оцелявала без вода, храна и подслон, организмът й е отпаднал и е започнала да си отива. Но, не, не беше това…

Само час по-късно д-р Генов от Централна ветеринарна клиника ни се обади и новините не бяха никак добри – Смути се бореше с панлевкопения, вирусно заболяване, което протича много остро и с висока смъртност. Смути имаше анемия, вторична пневмония и ужасен абсцес в долната част на лапата. Спешните мерки и усилия на лекарите не успяха да помогнат и няколко часа по-късно Смути си отиде.

В нашия свят Смути щеше да бъде ваксинирано, здраво и щастливо коте. В нашия свят Смути щеше да бъде лекувана, обичана и нейните стопани щяха да са останали с нея до края.

Смути е била нечие красиво коте, но се е разболяла и от радващ очите дворен аксесоар се е превърнала в нелицеприятна тежест. Когато е започнала да си отива, нейният свят я е изоставил върху купчина асфалт на магистралата.

Моля, бъдете част от нашия свят и СПОДЕЛЕТЕ. За Смути.

Абракадабра и изпод колата изникнало коте

Абракадабра и изпод колата изникнало коте…

Не, това не е разказ за магьосник, измъкващ заек от цилиндъра си.

Това е разказът за Аби (Абракадабра), която добър човек извади от вътрешността на автомобил. За зла беда, НЕ без поражения.

Abbie Let's Adopt BG 3

Един есенен ден завалял дъжд и станало студено. И като много други котета, Аби се скрила на топло и сухо във вътрешността на автомобил. Сухо, но не безопасно.

И не след дълго бедата се случила. Аби пострадала и започнала да плаче от болка и от ужас.

Добър човек чул котешките стенания и не подминал. След неравна битка „човек срещу автомобилен двигател“, изпод колата измъкнал малко кадифено-сиво коте с премазана, кървяща предна лапа.

Картинката била от онези, при които хора с непоносимост към гледката на кръв биха припаднали. Висяща кожа, оголена плът, стърчаща кост и пищящо от силната болка коте.

Аби

Аби

След минути Аби и спасителката й вече били в клиниката.

В състояние на шок, котето било прието с неизмеримо ниска температура, открита фрактура, оголен нерв, разкъсани мускули и все по-нарастващ риск от инфекция.

В момента Аби се намира в Централна ветеринарна клиника, поставена на изкуствено затопляне и системи, тъй като не може сама да поддържа телесната си температура, както и да се храни.

Докато подготвяхме тази статия, Аби претърпя спешна операция, по време на която пострадалата лапа бе почистена, а оголеният нерв – покрит с тъкани. Два пъти на ден лапичката на Аби бива промивана, а превръзката – заменена с нова. Шансовете на Аби да възстанови напълно предната си лапа са в най-добрия случай съмнителни. Алтернативата на продължителното лечение – ампутация…

Аби е само 4 месеца.

Аби има право на живот на 4 лапи.

И дори да се провалим, ще сме опитали!

Аби

Аби

Помогнете ни в борбата на Аби, дарете за нея! Мислете за нея…

Пейпал:

Paypal

Банка:
СНЦ Летс Адопт – България (или само Летс Адопт ако ползвате EPAY)
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: За Аби (36132)

Също можете да дарите 1,00 лв като изпратите смс на 17777 с текст DMS ADOPT или да заплатите част от разходите на Аби на място в Централна ветеринарна клиника за пациент номер 36132.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази история с приятели.

* Новини за състоянието на Аби ще публикуваме на нашата Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към нас. СПОДЕЛЕТЕ.

 

==============================================================================

Новини от 14.10.2015

Въпреки усилията на лекарите и нашите надежди, долната част на пострадалата лапа на Аби започна да некротизира. От тук насетне опитите ни да спасим лапата излагат живота на Аби на огромна опасност от инфекции.

Днес лапата на Аби ще бъде ампутирана.

==============================================================================

Новини от 15.10.2015

Abbie LA

Следващите 12 часа ще са критични за Аби.

Операцията за ампутиране на лапата на Аби бе насрочена за вчера. Контролната кръвна картина преди операцията, обаче, показа опасен спад в някои от кръвните показатели и на Аби спешно бе направено кръвопреливане.

Днес в края на деня Аби бе оперирана и пострадалата лапа – ампутирана. Причината за рязкото отпадане на Аби с голяма вероятност е била скрит абсцес в областта на рамото, който днес лекарите са открили при остраняването на лапата.

По време на операцията показателите на Аби на няколко пъти са спадали. В момента Аби се събужда от упойка, това се случва твърде бавно и животът й остава в опасност.

Приятели, Аби е твърде слаба, а организмът й се бори с твърде много. Моля, бъдете мислено с нея!

==============================================================================

Новини от 17.10.2015 12:06

Abbie Let's Adopt BG

Приятели,

Аби се е влошила. Отказва да се храни, температурата й пада и има силна анемия. В момента лекарите я затоплят и подготвят за спешно кръвопреливане.

В момента Аби губи битката. Молете се за нея.

==============================================================================

Новини от 17.10.2015 14:42

Приятели,

С голяма тъга споделяме, че Аби вече не е с нас.

След ампутирането на пострадалата лапа и отстраняване на абсцеса в областта на рамото, Аби остана в критично състояние. Днес усилията на лекарите да я задържат при нас и спешното кръвопреливане не помогнаха. Аби си отиде.

Благодарим на спасителката на Аби и на всички вас, които бяхте с нея и се опитахте да й помогнете.

Сбогом, малко коте. Прости ни, че не успяхме.

Abbie Let's Adopt BG