Найден – когато не е честно

Вероятно сте виждали няколкомесечно коте. Те са съвсем малки, тежат по-малко от килограм, побират се в шепа и изглеждат толкова крехки, сякаш само докоснати, могат да се счупят. Всъщност малко коте е вероятно едно от най-умилителните неща на света.

Едва навършил няколко месеца, Найден бил прострелян, изоставен да агонизира в продължение на дни и съвсем малко преди да го напуснат силите, подхвърлен в клиника, безжизнен, в кома, с много ниска температура. Как се е случило всичко това? В играта си бездомният Найден успявал да задейства алармата на кола. Подразнен, собственикът на колата прострелял Найден, а неговото семейство го подхвърлило в клиника след 3 дълги дни, в които Найден гаснел на уличния тротоар. Толкова.

Днес, няколко месеца по-късно, за Найден знаем:

– сачмата е влязла отляво, преминала през гръбначния стълб и завършила в дясното рамо на Найден;

– сачмата е прекъснала нервите в дясното рамо,  разрушавайки ги необратимо и оставяйки предното дясно краче на Найден безчувствено и безполезно.

– преминавайки през гръбнака, сачмата е разрушила арката на един от прешлените, като по този начин създала условия гръбначният мозък да бъде притиснат и задните крачета на Найден да останат парализирани.

Едва на няколко месеца Найден има едно-единствено действащо краче и големите си, любопитни, живи очи. Толкова.

Горкият Найден. Ако само бе разбирал, че да играе до колата ще му струва 3 крачета…

Не е честно, но за чест няма да говорим, нямаме време за това.

Рентгенови снимки и скъпо томографско изследване показаха, че има шанс след операция на гръбначния стълб,  нервната проводимост към задната част на тялото да се възстанови и Найден да ходи отново.

А Найден… той иска да тича, но не, не по полята отвъд Дъгата, той иска да тича тук, сега, с вас, с вашия котарак, да гони мухи и преследва слънчеви зайчета. Той иска да живее.

Цената на операцията ще е 600 лв., като освен нея Найден ще се нуждае от рехабилитация и престой в клиниката за известно време.

Моля, помогнете на Найден на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Найден (№ 18112)
Paypal:

bu******@le*******.net











Има шанс. Tрябва да направим всичко възможно Найден да бъде опериран възможно най-скоро. Не би било честно да не опитаме.

Споделете.

===

24 март

„Операцията мина добре, без усложнения“.

Това бяха първите думи, които чухме в късния петъчен следобед, когато ни се обадиха от Централна ветеринарна клиника с новини за Найден  след успешно завършила няколкочасова операция.

В хода на манипулацията е станало ясно, че при прострелването са били засегнати общо 3 прешлена, в резултат на което се е стигнало до компресия на гръбначния мозък. Имало е счупване и на гръдната кост. Лекарите са озадачени що за сачма е предизвикала толкова травми…

Найден е от малцината късметлии, които оживяват след подобен инцидент.

Вчера посетихме Найден в клиниката. Той се справя добре и се радва на всяко внимание, което получава. Очите му са все така широко отворени за околния свят, а волятя му да се изправи – все така голяма.


С ваша помощ Найден получи шанс. Сега всичко зависи от него. Идните десетина дни ще покажат в каква степен Найден ще се възстанови. Пожелаваме си съвсем скоро да ви пишем с добри новини.

А дотогава…мислете си за Найден, той има нужда от това. 

СПОДЕЛЕТЕ.

“Вземете моите два лева” – историята на Зита

Тези дни винаги започват като всички други – нормална сутрин, бързане за работа, плануване на къщни задачи, отмятане на неотложни, искащи внимание, неща по Летс Адопт. Тези дни винаги започват като всички други…

Приближавахме 17-то училище, когато видяхме групичка деца до училищната ограда, скупчени около нещо. Тревожно чувство ни обзе – това не обещаваше нищо добро. Приближихме се, а пред нас се разкри страшна гледка…

Let's Adopt, Zita

 

Тя лежеше, цялата в кръв, задното ѝ краче превързано с дебел слой, вече подгизнал, бинт, а крачето не спираше да кърви. Докато се питахме кой я бе превързал и как така я бе оставил, дечицата говореха едно през друго – бяха я видели преди часове да тича, да играе, а я бяха намерили ранена? И защо? Кой го е направил? Ще се оправи ли? Нали няма да умре? Дали ще иска да яде? Когато ни забелязаха, насочиха въпросите си към нас, а ние…ние нямахме отговори.

Внимателно повдигнахме малката Зита, поехме почти тичайки към вкъщи, където набързо събрахме документи и ключове и потеглихме към клиниката. Нямаше време за губене – Зита продължаваше да губи кръв.

След около час влетяхме в клиниката със Зита на ръце. Спешно екип се зае с нея, а за нас остана да чакаме.

И докато чакахме, си спомнихме как докато едно от дечицата се опитваше да помогне на Зита да се изправи, друго търсеше с какво да я нахрани, трето посегна, за да ни даде два лева, всичките си два лева, за да излекуваме Зита с тях. Децата виждат нещо, което не е наред, и правят всичко, за да го поправят.

Zita, Let's Adopt

 

Скъсани сухожилия, огромна рана, липсващи парчета кожа, по всяка вероятност ударена от кола, Зита бе пострадала лошо. Специална шина, венозни антибиотици и интензивни грижи очакват Зита в идните дни, вероятно седмици.

Когато взехме Зита на ръце и поехме към вкъщи, най-малкото момченце, онова, което поиска да даде двата си лева, за да излекуваме Зита, вървеше успоредно с нас, докъдето му позволяваше училищната ограда. Плачеше, а ако можехме, щяхме да заплачем и ние с него. Но нямаше как, току-що му бяхме обещали, че ще излекуваме Зита, и бързахме да го направим на всяка цена.

Моля, помогнете на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за Зита (№ 17966)
Paypal:

bu******@le*******.net











Сума може да се дари и на място в Централната Ветеринарна Клиника.

Моля, споделете тази история и ни помогнете да намерим временен дом на Зита.

===

П.С: Няколко месеца по-късно и вече напълно здрава Зита бе щастливо осиновена.

Мира – решения от трамвайната релса

“Около 7:30 сутринта, спирка на трамвай № 5. Пресичайки трамвайната линия чух силно котешко мяукане.

Огледах се, не видях къде може да има котка – от едната страна натовареният бул. Цар Борис, от другата локалното, по средата трамвая… Не видях нищо. Продължих да се оглеждам, бях убедена, че съм чула коте. И тогава я видях… лежеше между релсите от другата страна… Не можех да повярвам, преди секунди от там беше минал трамвай, даже няколко. Как бе останала жива???

Пресякох бързо и отидох при нея. Кръв по муцуната и не можеше да се движи. Опитах се да я вдигна, забелязах, че както я оставех, така оставаше. В това време видях, че идва мотриса. Една единствена жена дойде да ми помогне.

Ухапа ме, успя да разкъса кожените ми ръкавици и на няколко пъти щях да я изпусна. Успях да я занеса в близката градинка и я оставих на тревичка, до един храст. Мислейки какво да правя се сетих за нещо, което прочетох на стената на Летс Адопт: “няма време за търсене на помощ, първо трябва да се заведе животинката в клиника и после да пишеш постове и да търсиш съдействие!”

Светкавично в колата и тръгнах към ЦВК, през целия път ѝ говорех колко светофара и завоя остават до помощта и как всичко ще е наред. Стигнахме, преглед, снимки, седиране. Чакаме резултатите и точна диагноза. Първата част от сметката е платена – 116лв.”

Разказ на Човека, спасил Мира, и непоколебал се да й окаже първа помощ. Благодарим, Нина.

Не знаем какво се е случило с Мира.. Трамваят ли я е ударил? Как е оцеляла след такъв неравен сблъсък? Била е хваната в капан между релсите и премазана от стърчащите под мотрисата части? Ударила я е кола, и я е отхвърлила настрани? Някой я е наранил преди това и я е хвърлил на релсите, за да умре бавно? Никога няма да разберем. Не можем да видим миналото. Но виждаме бъдещето и то може да е светло.

Мира е в критично състояние в Централна Ветеринарна Клиника, диагноза към момента черепно – мозъчна травма, травма в областта на гръбначния стълб, счупени преден десен и заден ляв крак, хепатит вследствие на нараняване на черния дроб и анемия. Епидурално обезболяване, медикаменти против мозъчен оток, лекуващ лекар д-р Златинов. След разговор с д-р Златинов сме обнадеждени, че за мацата има шанс. С нужната грижа той очаква тя да се възстанови. Първата стъпка е да спадне отокът в мозъка, тъй като това е един от най-опасните проблеми в момента. Помогнете да спасим Мира. СПОДЕЛЕТЕ.

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
BIC: FINVBGSF
Основание: за терапия Мира, номер 17691
Paypal:

bu******@le*******.net











 

Последният шанс на Барк

Намерихме Барк в понеделник. В покрайнините на града, до оградата на автокъща, Барк се бе опрял на предни лапи и съсредоточено се бореше с един голям кокал. Бе толкова погълнат от процеса, че не усети кога се приближихме. 

В стойката му имаше нещо неестествено. Наистина, беше твърде слаб, но не това създаваше усещането у нас, че нещо не е наред. Тогава забелязахме големи рани по задните му лапи, а те някак отпуснато помръдваха заедно с останалата част от тялото.

Не познавахме Барк, нито пък той нас и някак трябваше да променим това. За наша радост и съвсем не за радост на котките ни, в нас беше тяхната вечеря. Подхвърлихме парче пилешко на Барк. Не знаем кога за последно бе хапвал истинска храна, но не усетихме кога вечерята на 4 котки изчезна, докато от нея не остана едно мъничко парче. Използвахме го, за да примамим Барк към нас. Искахме да разберем дали ще успее да се изправи, дали може да ходи. Надявахме се, че ще видим изтощено, слабо куче, което с малко храна би лудувало отново в полята в покрайнините на града. Но не. Барк не бе имал този късмет. Миг колебание, и с голямо усилие Барк се изправи… на предните си лапи, а задните увиснаха отпуснати, ненужни.

В този момент разбрахме – Барк бе парализиран, той нямаше контрол над задната част на тялото си. Но как бе възможно? Та той имаше нашийник, значи е нечий? И тогава се огледахме…

Най-близките обитаеми къщи се издигаха на разстояние, което парализирано животно трудно би изминало, a в същото време се намирахме на метри от двулентов натоварен път, същия, на който Альоша бе намерен дни по-рано. Беше ясно – Барк, младо куче, нечий дворен любимец, веднъж озовал се в беда, се бе превърнал в нежелано бреме и бе милостиво изоставен в края на януари парализиран и треперещ от студ с купчина кокали до себе си.

В колата, на топло и след като бе изял вечерята на 4 котки, Барк заспа дълбоко. Събуди се едва в София, минути преди да пристигнем в клиниката. Разбира се, стресът по време на прегледа бе огромен за него. Едва ли си представяте, че Барк е виждал ветеринар преди.

Лека упойка, бърз преглед, промиване на раните, кръвна картина, няколко рентгенови снимки и новините за състоянието на Барк не закъсняха. Барк има няколко чужди тела в организма си и сачма в гръбнака. С нещо, а може би с абсолютно нищо, Барк бе предизвикал нечий гняв и заради това бил осъден на смърт, на бавна, мъчителна смърт.

Но съвсем не всичко е загубено.

Прегледите в Централната ветеринарна клиника установиха, че задните лапи на Барк реагират на болка. Това означава, че има шансове, ако сачмата, намираща се на трудно достъпно място в гръбнака, бъде извадена преди възпалителният процес да успее да унищожи всякаква нервна проводимост, и с правилно приложена терапия, Барк да се превърне в щастливото тичащо куче, което всички бихме искали да видим.

Операцията ще бъде сложна и дълга. Извършена от най-добрите специалисти в България, тя е единственият шанс на Барк да проходи отново. Процедурата ще бъде скъпа, престоят в клиниката продължителен, възстановяването бавно. Няма да бъде никак лесно.

Но това означава ли, че не бива да го правим? Означава ли, че трябва да изоставим Барк? Да се откажем от него и от шанса му отново да тича? Означава ли, че трябва да изберем лесното решение, да не напуснем зоната на комфорта си и да продължим напред, сякаш Барк никога не е бил част от нашата вселена?

Имаме няколко дни да съберем 640 лв. за операция, 140 лв. за инхалационна упойка и 300 лв. за престой и терапия. Толкова струва единственият шанс Барк да ходи отново. Помогнете му на:

СНЦ Летс Адопт – България
Първа Инвестиционна Банка
IBAN: BG73FINV91501215604267
Основание – за Барк

или на нашия Пейпал акаунт –

bu******@le*******.net











.

Също можете да заплатите част от разходите на Барк на място в Централната ветеринарна клиника срещу неговия номер – 17386. 

Моля, бъдете неговият шанс. 

 

===

Февруари 5

Точно преди седмица по това време подготвяхме за публикуване статията за Барк. Ден преди това го бяхме намерили в стабилно, но безпомощно състояние. След прегледите в клиниката стана ясно следното – Барк бе прострелян, а ние разполагахме със съвсем малко време да съберем голяма сума пари, необходима за операция за отстраняване на сачма, заседнала в гръбанака на Барк на трудно достъпно място.

Няколко дни по-късно лекарите потвърдиха, че не биваше да отлагаме повече и Барк бе опериран. Дългите часове в очакване си струваха, за да научим, че операцията бе минала успешно. И това не бе всичко…

На следващия ден раговаряхме с д-р Василев, наш любим лекар и ръководител на екипа, извършил операцията. Истината е, че Барк е невероятен късметлия. 


Трудно за вярване, но сачмата, засегнала в гръбнака на Барк, не е разрушила неговия гръбначен мозък. Срещайки костта на гръбнака, е загубила част от енергията си и вместо да нанесе необратими поражения, сачмата само е изместила гръбначния мозък и го е притиснала. И не само това – сачмата не е успяла да нарани нито един прешлен, така че да се налага фиксация. Наистина, невероятен късмет. 

Съвсем скоро след операцията започна и рехабилитацията на Барк. Бавно, но Барк бележи напредък. Вече, когато го изправят, успява да се закрепи за мъничко в близка на желаната поза. Съдейки по раните и състоянието, в което намерихме Барк, той е прострелян съвсем не скоро и възстановяването ще отнеме време.

Утре отново ще се чуем с клиниката, за да научим кога Барк би могъл да продължи възстановяването си в домашна среда. А дотогава отправяме следния апел към вас – помислете дали не бихте приели Барк временно в дома си и с ваша помощ той да започне да ходи отново. Пишете ни, ако в деня си намирате местенце за този добродушен страдалец.

За първи път в клиниката водим простреляно в гръбнака животно, за чието пълно възстановяване лекарите са така обнадеждени. Не можем да изкажем благодарността си към тях и към всеки, който повярва и отдели средства, за да помогне на Барк. Благодарим ви от сърце, хора. Вие сте Ангелите на Барк.

Останете с нас в очакване на по-добри новини и нови снимки.

Моля, споделете. 

Фойерверките: Красиви и смъртоносни

31 Декември, полунощ. 

Химнът на България звучи от телевизорите, лее се шампанско, площадите преливат от усмихнати лица и започват фойерверките.. 20 минути по-късно из нощните улици се стеле тежка мъгла; в светлината на уличните лампи бавно се кълбят облаци с неясен състав; въздухът мирише на барут и химикали, животните са се изпокрили и ние сме посрещнали новата година.

Не би ли било толкова хубаво да можем да посрещнем 2013 по цивилизован, отговорен и природосъобразен начин? Трябва ли този варварски вид празнуване да е първото нещо, което пренасяме от старата в новата година?

Какво се случва с животните

Проучванията показват, че силните звуци от фойерверките оказват отрицателно влияние върху домашните и дивите животни, причинявайки огромни количества страх, стрес и безпокойство. Ужасът от непонятните и вездесъщи гърмежи кара животните да тичат без посока, като в опита си да се спасят те попадат на оживени пътища и ж.п. линии, където загиват. Дребните бозайници напускат дупките си, изоставяйки малките си без надзор, и в паниката си могат дотолкова да изгубят ориентация, че никога повече да не намерят дома си. Птиците излитат от гнездата си и често се ударят в сгради, прозорци или отлитат твърде далеч и в крайбрежни градове загиват над морето.

Фойерверките са токсични

В зависимост от търсения ефект, фойерверките произвеждат пушек и прах, които съдържат тежки метали, серни съединения и други опасни химикали, свързвани с рак на белите дробове, инфаркт и много други сериозни болестни състояния. Барият, оцветител на зеленото в зарята, е отровен и радиоактивен. Медните съединения, използвани за син цвят, съдържат диоксин, който се свързва с рака. Кадмий, литий, антимони, рубидий, олово и калиев нитрат се използват за различни ефекти на зарята, въпреки, че са известни причинители на дихателни и други заболявания.

Фойерверките замърсяват местната околна среда

Химикалите и тежките метали, използвани във фойерверките, оказват влияние и на околната среда, допринасяйки за замърсяването на водоизточници и явления като киселинен дъжд. Използването им причинява валеж на отпадъци над земята и водните басейни в разстояние на километри. Правителството на САЩ ограничава и регулира използването на фойерверки със специално издадени закони според “Акта за чист въздух”.

Фойерверките допринасят за световното замърсяване

За жалост тенденцията за празнуване с фойерверки расте в световен мащаб, като особено пострадавши са страните без законова регулация и стриктни стандарти за замърсяване на въздуха. Новогодишните празненства на десетки страни причиняват световно замърсяване на огромни райони, насищайки небето над населените места с канцерогенни серни съединения и летлив арсен.

Интересни цифри за размисъл

По време на Стокхолмският Воден Фестивал през 1996г замерените нива на замърсяване на въздуха показват двойно завишени количества летлив арсен, и над 500 пъти по-високи от нормалните нива на живак, кадмий, олово, мед, цинк и хром. Изчисления на Шведското техническо списание New Teknik на фойерверките, използвани при настъпването на новия милениум 2000 година сочат изхвърлянето на невероятните три тона олово, 60 тона хром и килограми кадмий над Швеция само за часове; 124 тона олово са се изсипали над страните от Европейския Съюз; впечатляващото шоу над пристанището в Сидни, Австралия, е стоварило над района 6 тона олово; а в САЩ небето е било ‘обогатено’ с над 90 тона олово.

Нужни ли са ни наистина фойерверките?

Много организиции за защита на природата и обикновени хора по-скоро биха празнували без спорните ползи от обсъжданата пиротехника. Избухващите във въздуха капсули с екзотични имена като хризантема, ружа, върба, сатурн, пулс и салют са прекрасна гледка, но дали наистина си струват дъжда от тежки метали и съответните многопластови проблеми, представляващи опасност за природата, животните и хората?

Как да празнуваме, ако не със заря?

Ако решим да си спестим наслаждението под въпрос от фойерверките, то как да отбележим настъпването на грандиозни моменти? Били ли сте на планина, далеч от шума на цивилизацията, далеч от светлините на града, далеч от музиката, далеч от автомобилното движение, далеч от суетата? Какво би станало, ако всички ние в 00:00 на 31 декември излезехме навън и погледахме звездите за няколко минути пълно мълчание?

Използвани източници:
http://bit.ly/a05wGc
http://bit.ly/X6I8V6
http://bit.ly/Hzhif